Пици банички, мекици и депресия...

Навикът да се яде повече при стрес съществува у много хора

Но учените предупреждават, че това поведение не е изход от положението. Понякога хранителните продукти само влошават самочувствието.
Хамбургерите, кроасаните, хотдоговете, поничките и пицата са продукти, които могат да доведат до клинична депресия – такива изводи направили изследователи от Испания. Според специалистите вероятността от развитие на депресия се повишава с 51 % сред хора, употребяващи фастфуд в голямо количество.
Д-р Дейвид Кац от Превантивния изследователски център на университета „Иейл” добавя, че най-вероятно ефектът е предизвикан от влошаването на общото физическо самочувствие заради неправилното хранене. При това този процес може да бъде безкраен. Стресът ни кара да ядем, става по-зле, а заради депресията ядем още повече. Било установено и че любителите на хамбургери и хот-дог са по-слабо активни, по-често пушат и работят повече от 45 часа седмично.
Освен това специалистите съветват да не се заливат бързите закуски с кафе. Изследване показало, че тази популярна напитка усилва неколкократно вредата от мазната храна. След приема на кафе и на хамбургер например захарта в кръвта се повишава до ниво, характерно за пациенти с риск от развитие на диабет. При това съчетанието забавя изработването на хормона инкретин, който участва в регулирането на инсулина в кръвта.
Нещо повече, подобен ефект се наблюдава дори ако изпиете кафето няколко часа след фастфуда..

 http://lekuva.net

350 милиона души страдат от депресия в света

Над 350 милиона души в света страдат от депресия или психични проблеми, сочат данни на Световната здравна организация(СЗО), публикувани по повод Световния ден на психичното здраве - 10 октомври. По данни на СЗО, депресията е често срещана във всички райони по света.

Жените са по-предразположени към депресия от мъжете, заяви ръководителят на отдела за психично здраве и зависимости в СЗО д-р Шехар Саксена. Броят на жените, засегнати от депресия, е с 50% по-голям от този на мъжете. Това се обяснява с постнаталната депресия, която засяга една на всеки пет родилки.

Депресията се дължи на взаимодействието между социални, психологически и биологични фактори. Понякога тя е свързана със здравословното състояние, тъй като може да бъде предизвикана от сърдечносъдово заболяване. Освен това особени обстоятелства - финансови проблеми, безработица, природни бедствия и конфликти, могат да увеличат риска от депресия.

Най-тежката форма на депресия води до самоубийство. Всяка година близо 1 милион души слагат край на живота си и голяма част от тях са страдали от депресия. "Над 50 на сто от самоубилите се са били депресирани, увери д-р Саксена.

Депресията често не е диагностицирана у младежите, девойките и дори у децата. А колкото по-рано е започнало лечението срещу депресия, толкова по-голяма е ефикасността му.

Изследване, извършено с подкрепата на организацията, показва, че около 5 на сто от хората са страдали от депресия през тази година. Според статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) през 2011 г. у нас са били регистрирани над 151 хиляди болни под наблюдение на психиатричните заведения, отделения, кабинети и амбулатории.

На 100 хиляди българи се падат близо по 2060 души с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора у нас страдат от шизофрения, шизотипни и налудни разстройства - над 36 хиляди души. Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства) са над 27 хиляди, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 хиляди българи, с болна психика вследствие стреса са над 14 хиляди сънародници и т.н.

Около 20 на сто от нашето население страда от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение, но влошават качеството на живот, намаляват трудоспособността и имат цялостно отражение върху икономическия статус на страната и самочувствието на нейните граждани.

България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация нещата са драстично влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2% от общите разходи за здравеопазване.

 http://bg.time.mk/