Как да бъдете спокойни винаги?

Знаете ли кое е едно от най-трудните неща в живота ни?
Да управляваме вниманието си!

Сигурно ви се е случвало  да вършите нещо, а в същото време мислите да ви носят в съвсем друга посока.

Какво се случва, ако мислите предимно за миналото?
Да допуснем, че  сте от хората, които обичат да живеят в миналото?
Може би ви се е случило нещо  лошо, което непрекъснато ви тегли към спомените?

Да предположим, че в миналото сте били отхвърляни от любимия/любимата  и сега се страхувате да започнете нова връзка.
Но оттогава Вие сте се променили – имате нова по-хубава работа, изглеждате по-добре, придобили сте нови по-изтънчени  маниери. Поведението Ви се е променило към по-добро.

Но начинът Ви на мислене е старият.
Вие все още предпочитате да мислите за всички отхвърляния. От  това Ви боли, но не успявате да живеете в настоящето. И пропускате всички възможности да се свържете с мъжа/жената на живота си.

Какво се случва, ако мислите предимно за бъдещето?
Може би мислите Ви са заети непрекъснато с  това, какво ще се случи с Вас в бъдеще?

Тревожите се прекалено много какво ще стане с Вашия бъдещ живот?
 Какво ще се случи, ако нямате достатъчно пари за разходите си?
Или ако Ви се случи инцидент?...
Или ако детето Ви започне да взема наркотици?

Нека да уточним нещо.

 Нали правите разлика между планирането на бъдещето и притесненията за бъдещето.?
Например, цял ден се тревожите, че парите не Ви стигат, но  не правите нищо, за да печелите повече. Освен ако  точно в този ден не Ви се случи да спечелите един милион от тотото или да ги намерите на улицата :).

Това, което е необходимо да направите, е да планирате колко средства са Ви необходими за разходи и по обратния път да започнете да работите, за да ги придобиете. ( Само не се оправдавайте с кризата. Ако мислите, че е безработица и няма работа за Вас, просто си я създайте сами!)

Докато се придържате към плана си, не се безпокойте за нищо. Просто ДЕЙСТВАЙТЕ!

Какво се случва, ако мислите ви са преди всичко тук и сега?

Нека илюстрираме това със следната картина.

Представете си, че се намирате в една от стаите на жилището си. В съседната стая има бомба, която ще се задейства и ще избухне, само ако влезете в тази стая.

За да направим ситуацията по-интересна, приемаме, че единственият човек, който може да обезвреди бомбата, сте Вие. Вие сте единственият сапьор, който може да се справи с това.

Какво ще направите?
(Напомням Ви, че бомбата ще избухне само, ако някой влезе в стаята, където тя се намира.)
Вие можете да се разгневите, да игнорирате  факта, че има бомба  и да кажете, че това е проблем на някой друг.
 Или може да заключите вратата на  стаята с бомбата. Да приключите с този проблем и да си гледате работата в момента.

Ако изберете вторият вариант ще можете да използвате пълноценно времето си. Ще се тревожите ли за бомбата в съседната стая? Стаята е заключена и бомбата не е активирана. За какво да се притеснявате?

Досетихте ли се какъв  е секретът да бъдете спокойни?
 ДА ЖИВЕЕТЕ В НАСТОЯЩЕТО!
НЕ В МИНАЛОТО, НЕ В БЪДЕЩЕТО, А ТУК И СЕГА.

Да се върнем отново към примера с бомбата.
Влезте отново в ролята на сапьора, който трябва да се погрижи за нейното обезвреждане.

Какво ще правите, докато намерите подходящия начин  да я обезвредите?
Може би през това време ще гледате хубав филм?
Или ще се насладите на вкусен обяд?...
Ще се наслаждавате на своето „сега”! И в подходящия момент, приготвяйки цялото снаряжение за обезвреждане на бомбата,  въоръжен с най-новите знания за обезвреждането на бомби ще влезете във „взривоопасната” стая...

Ето това е планирането.

Ще отворите вратата само тогава, когато сте готови. И в този момент ще бъдете фокусирани само върху обезвреждането на бомбата. Нищо друго. Няма да мислите нито за филма, който наскоро сте гледали, нито за вкусния обяд. Само за бомбата.

Да не си мислите, че този сапьор трябва да е специален човек, за да е способен на това; че задължително трябва да е много спокоен човек? Нищо подобно! Той е като всички останали.

Вече е време да си зададете въпроса  вашите мисли къде най-често витаят?
В миналото, в бъдещето или в настоящето?

Ако не сте ТУК и СЕГА, спешно се върнете, за да не изпуснете шансовете, които никога повече няма да имате.

Автор:  Стоянка Славова


Аспиринът може да помогне при депресия

Аспиринът и ибупрофенът може да излекуват депресия, смятат учени от университета в Кеймбридж. Тайната е в това, че възпалителните процеси са свързани с психичните отклонения,  а въпросните препарати се борят именно с тях.

Имунитетът има важна роля  в този въпрос. Той обикновено е „изключен”, но се активира при инфекция, но понякога е по-силно активиран, т.е. готов  е да даде един по-силен отпор. Подобна ситуация се наблюдава при не много остра, но устойчива инфекция. В тази ситуация рискът от депресия значително се повишава.
Освен това е известно, че при хората, страдащи от депресия и шизофрения е повишена вероятността от болести на сърцето и диабет. А повишеното ниво на Интерлевкин 6 повишава този риск още повече. Ако децата непрекъснато страдат от инфекции, то при тях се повишава нивото на Интерлевкин 6, а от там и рискът от депресия.

Анализът на кръвта на 4500 деца на 9-годишна възраст, бил съпроводен от непрекъснати наблюдения до навършването на 18 години на младежите. Учените се опитали да открият признаци на депресия или психоза. Освен това се търсели следи от, преживяна в миналото инфекция. Затова свидетелствало нивото на Интерлевкин 6.
Следите от него остават кръвта, дори когато човек оздравее.  Така било установено, че децата, които имали повишени маркери за възпаление, два пъти по-често се сблъсквали с депресия или различни видове психоза.
Интерлевкините са група цитокини, за които първоначално е установено, че се експресират от бели кръвни клетки (левкоцити). Терминът интерлевкин произлиза от (inter-) „като средство за комуникация“, и (-leukin), произтичащо от факта, че много от тези протеини се произвеждат от левкоцити (leukocyte) и действа на левкоцити. Като много други биологични термини се оказва че името им не описва точно свойствата им. Оттогава е било установено, че интерлевкини са произвеждат от голямо разнообразие от клетки в организма. Функционирането на имунната система зависи в голяма част на интерлевкините и при някои редки заболявания се наблюдава недостиг на някои от тях, водещо до автоимунни заболявания или имунен дефицит. По-голямата част от интерлевкинитe се синтезират от хелперните CD4 Т-лимфоцити, както и от моноцити, макрофаги, и ендотелните клетки. Те спомагат развитието и диференциацията на T, B лимфоцити и хемопоетични клетки.
http://www.actualno.com/