Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи

„Който се страхува от мечки, не ходи в гората", гласи народната мъдрост. Не се споменава нищо за пролетния аромат на цветята, за лятната прохлада, за есенната пъстрота и за зимната тишина... Ако не ходиш в гората, се лишаваш от всичките й дарове и никога не се изправяш пред страха си. Не срещаш мечки, но няма и благинки.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава... Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии
Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.
Как да преборим страховете си?
1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.
2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.
3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш", „не се доверявай на непознати", „пари се печелят трудно, пази ги", „хората са лоши", „трябват връзки за всичко", „смисъла на живота са децата – за теб живея"... Може да се изброява до безкрай.
Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.
4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?
5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?
6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас."
Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.
7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?
8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.
„Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи". Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк" се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх", на другия „надежда". Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.
Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката

 Aвтор: Елена Димитрова-Ангелова
Източник: Gnezdoto.net

Осем прости начини за засилване нивата на ендорфини

Без тях централната ви нервна система ще бъде напълно нефункционална. Но добрата новина е, че ендорфините, известни още като „хормоните на радостта“ химикали в мозъка, се произвеждат естествено и се регулират от тялото. Това се случва, когато тялото функционира в правилен баланс. Ако тялото ви се чувства извън равновесие и имате нужда от нещо освежаващо, тук са изброени осем начини за естествено повишаване на вашите нива на ендорфини:

1) Търсете начини да се смеете всеки ден. Казват, че смехът е най-доброто лекарство, и изследвания са потвърдили, че хората, които се смеят повече са по-малко склонни да се чувстват притеснени и тревожни. Някои описват смеха като вид „вътрешен джогинг“, тъй като може да помогне за понижаване на кръвното налягане, намаляване на хормоните на стреса, стимулира функцията на имунната система и разбира се предизвиква освобождаването на ендорфини, които са естествените болкоуспокояващи на тялото.

2) Подушете малко лавандула или ванилия. Едно скорошно проучване от Раков Център Memorial Sloan-Kettering в Ню Йорк открило, че пациентите, които са душили ароматизиран въздух на ванилия или лавандула са имали 63 процента намаляване на тревожността. Друго проучване, включващо студенти, установило, че етерично масло от лавандула помага за намаляване на симптомите на безсъние и депресия.

3) Спортувайте с други хора. Проучване от 2009 г. установило, че екипажите в колежа, които са гребали заедно имали значително повишен прилив на ендорфини в сравнение с тези, които тренират гребане сами. Същото се отнася и за други дейности, като например, вдигане на тежести, танци, аеробика и плуване.

4) Докосвайте и бъдете докосвани. В романтичен смисъл, сексуалната интимност е може би един от най-очевидните начини, но платоничните изразявания на допир също са важни за поддържане на здравословни нива на ендорфин. Те могат да включват неща, като да дадем на някой топла прегръдка, целувка на приятел по бузата, предлагане или приемане на приятелско разтриване на гърба или масаж и забава с приятели.

5) Яжте шоколад. Това се появява доста често в съвременните изследвания за здравословното състояние, но всъщност шоколадът съдържа полезни антиоксиданти и други химични съединения, които са показани от изследвания, че могат да помогнат за подобряване на настроението и облекчаване на болката. Разбира се, колкото е по-чист един шоколад, толкова по-добре. Най-добре е да се консумира органичен тъмен шоколад от естествено какао.

6) Приемайте добавка женшен. Женшенът е популярна билка в традиционната китайска медицина, която помага за регулиране производството на хормоните на стреса, чрез подкрепа на здравето и жизнеността на органите, които ги произвеждат. В този случай, женшенът може да помогне за подкрепа на правилната функция на мозъка, което от своя страна може да помогне да модулира нормално производство на ендорфини, да не говорим за тласъка на енергия и намаляване на хроничната умора.

7) Пейте, слушайте музика. Дали включва слушането на любимите ви мелодии на преносим музикален плеър, посещаване на местната симфония или свирене в група, слушането и изпълняването на музика е един от най-простите и най-приятни начини да се нормализира химията в мозъка ви и да се стимулира производството на хормоните на щастие в мозъка. Проучване от Оксфордския Университет от 2012 г. установило, че специално изпълнението на музика предизвиква висок ендорфин и всъщност може да помогне за увеличаване на толерантността за болка.

8) Яжте пикантни храни. Вярвате или не, има законно научно обяснение, защо яденето на пикантни храни е невероятно удоволствие за много хора. Лютивите пиперки съдържат химично съединение, известно като капсаицин, което се свързва с рецепторите за болка на нервните клетки, както в носа така и в устата, изпращайки специални нервни сигнали до мозъка, които предизвикват отделянето на ендорфини. Това би обяснило „повдигането“, което много хора изпитват, когато ядат пикантни храни и това, което ги кара постоянно да търсят още.

 http://biopogled.com/

Така ли?

Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?"
Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел. Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето".
Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка: „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето.
Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него.
Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.
Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.
Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.

 Екхарт Толе, от книгата "Нова земя"

Методът на ластика и как да прогоним негативните мисли

Леле, колко съм изостанала с графика... Май няма да успея и с половината запланувани неща. Как може всичко да се случва толкова бавно..." Хванах тези отровни мисли да тиктакат в главата ми още със събуждането и веднага опънах ластика.
Шляк! Доброволно реализирах върху себе си поговорката "Со кротце, со благо, со малко кютек". Да караме поред:
Метод на ластика, за да изчистиш ума си. Така Робин Шарма нарича техниката, която в кратце ви демонстрирах преди малко. Простичка е – слагаш си един ластик на китката гривничка с мъниста за по-суетните) и всеки път, когато в главата ти се появи негативна, източваща енергията мисъл, дръпваш ластика. Със силата на навика, мозъкът ще асоциира болката с негативното мислене и съвсем скоро и сам ще забележиш, че ще имаш значително по-позитивни мисли.
Защо да го правиш? Ако наистина си задаваш този въпрос, най-подходящият отговор ще е статистически. Според учените мозъкът ни обработва по около 60 000 мисли на ден – по една мисъл на секунда, докато сме будни. И сякаш това не е достатъчно, за да ни омаломощи, изследователите показали, че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Ако сте добри по математика, вече сте пресметнали, че 45 000 негативни мисли минават всекидневно през ума на повечето хора. В случай, че не сте на „ти" с числата, повтарям резултата – 45 000 негативни мисли. Ако всеки път опъваме ластика, ще ни се разранят китките.
Дай Боже да сме сред щастливците, които да са пренастроили съзнанието си на по-високи вибрации, защото е доказано, че негативните мисли активират участъци в мозъка, свързани с чувството на депресия и тревожност, докато положителните имат успокояващ, балансиращ ефект. Вероятно вече и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на гости в тялото ни всякакви болести и неразположения.
Ясно е, че не можем да хващаме всяка негативна мисъл, която завърта опашка в главите ни, но все от някъде трябва да започнем. Нека да опъваме ластиците и да сме благодарни на себе си всеки път, когато сме осъзнати, че мозъкът ни играе номерца. Няма как да постигаме мечтите си, ако живеем в капана на напрежението. Предлагам да спрем да се правим на жертви на другите и на обстоятелствата и да поемем рула на собствения си живот. Като за начало да дисциплинираме умовете си. Готови ли сте? Започваме ли заедно?

 автор: Елена Димитрова-Ангелова
 http://www.gnezdoto.net/
Абонамент за: Публикации (Atom)