Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го
наричаме ОКР) до преди няколко години беше познато като натраплива
невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. Новото
му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо
извън професионалните кръгове на специалистите. Независимо от термините,
които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство
всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които
отнемат най-много време и енергия за възстановяване. Какво трябва да
знаем за него и как да го разпознаем, ако забележим симптомите му при
себе си и при някой наш близък?
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Сигурно сте срещали някой колега, който е
значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по
определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива
със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя,
срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се
наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да
даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват
хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал
черна котка на улицата се връща и минава по най-близката друга пряка, за
да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората
страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в
психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли,
които изникват в главата им. Натрапливите мисли са идеи, мисли,
представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида
отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, то с действията си
индивида цели да се предпази от тях и от последствията им. Тези мисли са
мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо
насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно
обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което
индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за
забравени включени електроуреди вкъщи и страх от евентуален пожар, за
колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават
от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в
съзнанието му отново и отново, дори и след като се е убедил, че в тях
няма нищо реалистично или че опасността, която вижда е илюзорна.
В по-голямата част от случаите, за да се
предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР
измисля и повтаря определени действия. Сериозността на ОКР идва от
мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от
неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито
да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар.
ритуали. При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото,
в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване или замърсяване;
при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене
по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се
прибрали и са здрави. При трети личността измисля на пръв поглед
безсмислени действия, които трябва да изпълни,
ако иска да предпази себе си или близките си от някакво лошо, страшно
или нещастно събитие в бъдеще време. Индивидът понякога осъзнава
страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се
чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с
конкретната натраплива мисъл. В крайна сметка се получава конфликт,
свързан с намерението да се освободиш от натрапливия ритуал и
неустоимото желание да го изпълниш. Доста често на въпроса: „Ако
осъзнаваш, че този ритуал няма връзка с действителността, защо е нужно
да го правиш?” Отговорът е: „За всеки случай”. Конфликтът и
непрекъснатото притеснение относно правилността на изпълнение на
ритуалите довежда индивида до силно завишена тревожност, срам от
постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да
се бори с натрапливостите.
Обсесивно-компулсивното разстройство е
изключително сериозен психически проблем, който изисква специализирана и
бърза намеса. По мое мнение ОКР е едно от най-сложните, продължителни и
устойчиви тревожни разстройства. В най-тежките случаи за лечението му е
необходима комбинирана психотерапевтична и медикаментозна намеса. Това
включва услугите на психотерапевт и психиатър. В по-леките случаи с
кратка история е напълно възможно лечението само с психотерапия, без
медикаменти.
Поради широкото разпространение и изключителната упоритост на обсесивно-компулсивното разстройство прилагам един разширен модел на симптоматиката при този проблем:
- Прекомерно миене на ръцете и/или тялото; усещане, че ръцете са
мръсни /дори и измити преди минути/; страх от заразяване с нещо нечисто
и/или опасно, болести, микроби, бактерии;
- Подреждане на предмети от бита по точно определен, строг ред;
понякога продължава много време, до получаване на усещането, че вече са
„както трябва“;
- Минаване по точно определен ред, тротоар, маршрут, стъпване на определена плочка, шахта, участък от пътя;
- Прекрачване на прага с точно определен крак/отваряне на вратата с точно определена ръка;
- Стереотипни, еднакви движения при изпълняване на обикновени дейности от бита;
- Проверяване на електроуреди, контакти, врати, прозорци по няколко на
брой пъти до степен, в която индивида не може да се контролира и да
спре проверката;
- Прекомерно чистене и подреждане на дома и личните вещи /при жените/;
- Изпиране на дрехите по няколко на брой пъти под страх, че са били в допир с опасни/заразни вещества;
- Силен, ужасяващ страх от съприкосновение с точно определено вещество, обективно неопасно;
- Силен страх от поемане на храна, която „не е чиста“ или е била в съприкосновение с нещо „мръсно“;
- Докосване на различни предмети и вещи по точно определен брой пъти;
- Броене, цифрови комбинации, повтаряне на определени думи по точно определен брой пъти, начин и последователност;
- Съхранение на ненужни, излишни вещи за дълъг период от време, с
идеята, че може да потрябват или че нещо лошо ще се случи, ако бъдат
изхвърлени – касови бележки, други листчета с информация, картички и
др.;
Компулсивни поведения, с по-рядко проявление, обикновено при ОКР с дълга история:
- Връщане и проверяване при шофиране индивида да не е причинил катастрофа или друга злопулука;
- Компулсивен сърбеж по определени части от тялото;
- Компулсивно докосване на определени части на тялото;
- Избягване на предмети с определен смисъл за индивида – некролози, числа, звезди, кръстове, снимки;
Други симптоми, съпътстващи компулсивните поведения:
- Невъзможност за изпълнение и концентрация в каквато и да е дейност, докато импулса за компулсиране не е задоволен;
- Изживяване на силна, неконтролируема тревожност, граничеща с паника
ако няма възможност за изпълнение на компулсията/ритуала или ако някой я
прекъсне;
- Повторение на компулсията до степен на емоционално и физическо изтощение, нерядко отнемаща часове;
Индивида има потребност да компулсира с
някое от изброените по-горе поведения поради наличието на обсесивни
мисли, които могат да бъдат със следното съдържание:
- Идея, че нещо лошо ще се случи с индивида или някой негов близък – обикновено майка, дете, партньор;
- Без наличние на конкретна плашеща мисъл, но с идеята „всичко да е наред“, „да ми върви“;
- Идея или мисъл, че някой близък ще се разболее, катастрофира и т.н.;
- Идея или мисъл, че индивида е опасен за себе си или околните и че би могъл да им навреди несъзнателно или съзнателно;
- Идея, че някои предмети са опасни и индивида несъзнателно може да ги използва и да бъде опасен за себе си или околните;
Обсесивно-компулсивното разстройство
може да бъде с преобладаващи обсесии /плашещи мисли/, с преобладаващи
компулсии /натрапливи поведения/ , но най-често се среща и с двете.
Повечето хора се опитват да се справят сами с тези плашещи мисли и
странни поведения, но обикновено не успяват и търсят психологическа
помощ на по-късен етап. Важно е да се знае, че колкото по-рано се потърси психотерапевтична помощ, толкова по-добри са прогнозите за лечение и терапия.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?
Сред най-често срещаните натрапливи
действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се
срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли,
без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща
еднакво често при жените и при мъжете, но като че жените имат по-малка
способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към
психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни,
като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер
серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии,
при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и
ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с
възникването на ОКР в зряла възраст.
Справянето с ОКР е продължителен процес,
често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите
ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР
представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за
намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от
по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства,
но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна
част от възстановяването. Наред с терапията е необходимо да се ограничи
приема на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и
захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот,
активен спорт и работа върху досега с тревожните мисли, без последващо
изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са
необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процеса на
лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в
началото на поява на симптомите на ОКР индивида да се обърне към
специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с
натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за
справяне.
автор
