Елиминирайте стреса и тъгата с... метъл музика!

Слушането на по-тежка музика като хард рок и хеви метъл е полезно за здравето, твърди ново проучване от Австралия.

Макар за мнозина да звучи изненадващо, песните на групи като Metallica и Iron Maiden действат като вдъхновение за слушателите, което води до релаксация на организма.
Според авторите на изследването по-агресивната музика всъщност намалява нивата на гняв у хората и ги вдъхновява и успокоява.

В проучването взимат участие 39 души, с които са обсъждани битови ситуации, в които човек се гневи, а след това изследователите дават право на хората да слушат избрана песен или да стоят на тишина. След това те наблюдават емоциите и състоянието им и откриват, че метъл музиката редуцира негативните емоции и засилва позитивизма. Вследствие на това хората се радват на по-голяма активност и вдъхновеност и са намалени нивата им на стрес и раздразнителност.

http://www.framar.bg/

Как да обучим мозъка си на позитивизъм?


Когато мозъкът ни мисли положително, работи значително по-добре, отколкото когато е негативен, неутрален или стресиран. В такива моменти сме по-енергични, мислим по-творчески и работим по-ефективно. 
Това твърди психологът и СЕО на Good Think Inc. Шон Ачър. В презентация пред форума за идеи TED той споделя, че мнозинството от хората следват грешна формула за щастие и успех. И всичко, което трябва да направим според него, за да бъдем щастливи и успешни, е да я обърнем. Ето някои от най-интересните заключения от неговата презентация:

75% от професионалните успехи са резултат от позитивна настройка
Открихме, че само 25% от успехите в работата се предопределят от коефициента на интелигентност. 75% от професионалните успехи са резултат от нашият оптимизъм, социалната подкрепа и способността ни да виждаме стреса като предизвикателство, а не като заплаха...През последните 3 години пътувах в 45 страни, работейки с училища и компании в разгара на кризата. И това, което открих е, че повечето хора следват следната формула за успех: „Ако работя повече, ще успея повече. Ако успея повече, ще бъда по-щастлив“. Този модел обаче е грешен и научно необоснован по две причини. Първо, всеки път, когато умът ни успее, ние вече имаме нова цел – имаме хубава работа, сега трябва да получим още по-добра, постигнали сме желаните продажби, сега вече гоним по-добри. Ако щастието е на противоположната страна на успеха, мозъкът ни никога не стига там. Това, което правим е, че избутваме щастието отвъд когнитивния хоризонт. Това е така, защото мислим, че трябва да успеем и едва тогава да бъдем щастливи. Но това, което в действителност се случва е, че мозъците ни работят в обратен ред. Ако можем да повдигнем нивото си на оптимизъм в настоящето, тогава мозъкът преживява това, което наричаме полза от щастието.  Позитивният мозък е с 31% по-продуктивен от негативния, неутралния или стресирания. Ето защо, за да бъдем успешни, трябва да обърнем формулата.

Възможно ли е мозъкът да бъде препрограмиран да мисли оптимистично?
Открихме, че има начини, чрез които можем да постигнем това.  Нужно е да отделим само 2 минути на ден в продължение на 21 дни. Единственото нещо, което трябва да направим, е всеки ден да записваме по 3 нови неща, за които сме благодарни. Изписвайки хубавите неща, ние позволяваме на мозъците ни да ги „преживеят“. Така постепенно умовете ни запаметяват нов модел на сканиране на света – започваме да виждаме първо положителното, а след това отрицателното.

Вижте цялата презентация (можете да гледате видеото със субтитри на български език, ако изберете опцията от менюто долу вдясно):



http://www.economy.bg/

За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта

Бивша служителка на хоспис състави списък, в който описва основните неща, за които съжаляват хората, които са на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата й се състояла в това да облекчи последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Така че тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея.


1. Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз самият исках, а не живота, който другите очакваха от мен. Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си и на прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили през живота си.


2. Съжалявам, че съм работил твърде много и че в името на препитанието съм посветил голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа.


3. Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си. Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно са се съгласили да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с изпитването на чувство на огорчение и негодувание.

4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.


5. Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда по-щастлив. Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го наричаме ОКР) до преди няколко години беше познато като натраплива невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. Новото му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо извън професионалните кръгове на специалистите. Независимо от термините, които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които отнемат най-много време и енергия за възстановяване. Какво трябва да знаем за него и как да го разпознаем, ако забележим симптомите му при себе си и при някой наш близък?
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Сигурно сте срещали някой колега, който е значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя, срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал черна котка на улицата се връща и минава по най-близката друга пряка, за да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли, които изникват в главата им. Натрапливите мисли са идеи, мисли, представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, то с действията си индивида цели да се предпази от тях и от последствията им. Тези мисли са мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за забравени включени електроуреди вкъщи и страх от евентуален пожар, за колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в съзнанието му отново и отново, дори и след като се е убедил, че в тях няма нищо реалистично или че опасността, която вижда е илюзорна.
В по-голямата част от случаите, за да се предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР измисля и повтаря определени действия. Сериозността на ОКР идва от мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар. ритуали. При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото, в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване или замърсяване; при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се прибрали и са здрави. При трети личността измисля на пръв поглед безсмислени действия, които трябва да изпълни, ако иска да предпази себе си или близките си от някакво лошо, страшно или нещастно събитие в бъдеще време. Индивидът понякога осъзнава страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с конкретната натраплива мисъл.  В крайна сметка се получава конфликт, свързан с намерението да се освободиш от натрапливия ритуал и неустоимото желание да го изпълниш. Доста често на въпроса: „Ако осъзнаваш, че този ритуал няма връзка с действителността, защо е нужно да го правиш?” Отговорът е: „За всеки случай”. Конфликтът и непрекъснатото притеснение относно правилността на изпълнение на ритуалите довежда индивида до силно завишена тревожност, срам от постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да се бори с натрапливостите.
Обсесивно-компулсивното разстройство е изключително сериозен психически проблем, който изисква специализирана и бърза намеса. По мое мнение ОКР е едно от най-сложните, продължителни и устойчиви тревожни разстройства. В най-тежките случаи за лечението му е необходима комбинирана психотерапевтична и медикаментозна намеса. Това включва услугите на психотерапевт и психиатър. В по-леките случаи с кратка история е напълно възможно лечението само с психотерапия, без медикаменти.
Поради широкото разпространение и изключителната упоритост на обсесивно-компулсивното разстройство прилагам един разширен модел на симптоматиката при този проблем:
  • Прекомерно миене на ръцете и/или тялото; усещане, че ръцете са мръсни /дори и измити преди минути/; страх от заразяване с нещо нечисто и/или опасно, болести, микроби, бактерии;
  • Подреждане на предмети от бита по точно определен, строг ред; понякога продължава много време, до получаване на усещането, че вече са „както трябва“;
  • Минаване по точно определен ред, тротоар, маршрут, стъпване на определена плочка, шахта, участък от пътя;
  • Прекрачване на прага с точно определен крак/отваряне на вратата с точно определена ръка;
  • Стереотипни, еднакви движения при изпълняване на обикновени дейности от бита;
  • Проверяване на електроуреди, контакти, врати, прозорци по няколко на брой пъти до степен, в която индивида не може да се контролира и да спре проверката;
  • Прекомерно чистене и подреждане на дома и личните вещи /при жените/;
  • Изпиране на дрехите по няколко на брой пъти под страх, че са били в допир с опасни/заразни вещества;
  • Силен, ужасяващ страх от съприкосновение с точно определено вещество, обективно неопасно;
  • Силен страх от поемане на храна, която „не е чиста“ или е била в съприкосновение с нещо „мръсно“;
  • Докосване на различни предмети и вещи по точно определен брой пъти;
  • Броене, цифрови комбинации, повтаряне на определени думи по точно определен брой пъти, начин и последователност;
  • Съхранение на ненужни, излишни вещи за дълъг период от време, с идеята, че може да потрябват или че нещо лошо ще се случи, ако бъдат изхвърлени – касови бележки, други листчета с информация, картички и др.;
Компулсивни поведения, с по-рядко проявление, обикновено при ОКР с дълга история:
  • Връщане и проверяване при шофиране индивида да не е причинил катастрофа или друга злопулука;
  • Компулсивен сърбеж по определени части от тялото;
  • Компулсивно докосване на определени части на тялото;
  • Избягване на предмети с определен смисъл за индивида – некролози, числа, звезди, кръстове, снимки;
Други симптоми, съпътстващи компулсивните поведения:
  • Невъзможност за изпълнение и концентрация в каквато и да е дейност, докато импулса за компулсиране не е задоволен;
  • Изживяване на силна, неконтролируема тревожност, граничеща с паника ако няма възможност за изпълнение на компулсията/ритуала или ако някой я прекъсне;
  • Повторение на компулсията до степен на емоционално и физическо изтощение, нерядко отнемаща часове;
Индивида има потребност да компулсира с някое от изброените по-горе поведения поради наличието на обсесивни мисли, които могат да бъдат със следното съдържание:
  • Идея, че нещо лошо ще се случи с индивида или някой негов близък – обикновено майка, дете, партньор;
  • Без наличние на конкретна плашеща мисъл, но с идеята „всичко да е наред“, „да ми върви“;
  • Идея или мисъл, че някой близък ще се разболее, катастрофира и т.н.;
  • Идея или мисъл, че индивида е опасен за себе си или околните и че би могъл да им навреди несъзнателно или съзнателно;
  • Идея, че някои предмети са опасни и индивида несъзнателно може да ги използва и да бъде опасен за себе си или околните;
Обсесивно-компулсивното разстройство може да бъде с преобладаващи обсесии /плашещи мисли/, с преобладаващи компулсии /натрапливи поведения/ , но най-често се среща и с двете. Повечето хора се опитват да се справят сами с тези плашещи мисли и странни поведения, но обикновено не успяват и търсят психологическа помощ на по-късен етап. Важно е да се знае, че колкото по-рано се потърси психотерапевтична помощ, толкова по-добри са прогнозите за лечение и терапия.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?
Сред най-често срещаните натрапливи действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли, без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща  еднакво често при жените и при мъжете, но като че жените имат по-малка способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни, като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии, при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с възникването на ОКР в зряла възраст.
Справянето с ОКР е продължителен процес, често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства, но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна част от възстановяването. Наред с терапията е необходимо да се ограничи приема на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот, активен спорт и работа върху досега с тревожните мисли, без последващо изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процеса на лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в началото на поява на симптомите на ОКР индивида да се обърне към специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за справяне.

автор

Лена Лалчева

 http://psiholozi.com/