Катя Стоилова, психолог
- Г-жо Стоилова, какво обяснение може да се търси за отчаяни постъпки като самоубийството?
-
Някои казват, че жегата, луната и слънчевите изригвания влияят върху
психиката. Логично е да е така, защото ние сме част от природата. И все
пак природата е една за всички ни. Очевидно има нещо друго.
Самоубийството е крайна форма на агресия към самия себе си. Биофизиката
например свързва нещата с ендорфините и твърди, че при някои хора те са в
по-малки количества и това е една от причините да посягат на живота си.
Психиатрията твърди, че в над 70 на сто от случаите има психичен
проблем - нещо, на което съм по-склонна да вярвам. Дали защото част от
тях са с голяма депресия или защото има немалък процент хора с
недиагностицирано заболяване. Като казваме психично заболяване, не е
задължително да разбираме форма на психоза. Може да става дума за скрита
депресия. За депресия говорим, когато едно състояние на тъга,
отпадналост, липса на енергия, на много силно чувство за вина,
безпътица, е по-дълго от 6 месеца. В такива случаи човек може да посегне
на живота си. Ако никой не забележи, че с този човек се случва нещо,
или самият той не потърси помощ, много често се стига до самоубийство.
- В какви случаи човек може да изпадне в депресия?
-
Има значение нервната система и доколко е лабилен. Но също така и
факторите, които ни свързват с живота: дали имаме семейство, работа,
интереси. И понякога загубата на едно от тях може да се окаже решаваща.
То е като една къща, която е на темели. Ако се прекърши единият, много
лесно се разрушава.
- Възможно ли е да не забележим
депресията? Особено сега, когато има много хора, загубили работата си
или пък със семейни проблеми.
- Възможно е. Има такава
форма: скрита депресия, когато човек дори афишира приповдигнато
настроение и по-голяма активност, а дълбоко в себе си е загубил опорите в
живота. Аз самата съм имала такъв случай в живота си с мой съученик,
който по нищо не издаваше, че е депресиран. Един ден обаче чух, че се е
самоубил.
- Колко е нужно, за да стигне човек до отчаяна постъпка?
-
Относително е. Зависи от нервната система, колко бързо човек преминава
от едно емоционално състояние в друго. Голямо значение имат и нашите
религиозни възгледи. И до каква степен можем да се опрем на нещо друго
точно в този момент. Има значение и фактът как живеят хората и каква е
оценката за собствения им живот. Може някой да живее много бедно, но да
приема това за нормално. Зависи от ценностната система на отделния
човек.
- Винаги ли човек трябва да е депресиран, за да посегне на живота си?
- Това е, когато се стигне до състояние на непоносимост. Повече не можеш да понасяш нещо, не можеш да носиш тежестта му.
- Има ли начин да излезеш от дупката?
-
Трябва по някакъв начин да се разтовариш, да си спомниш за другите неща
в живота си, които имат значение, и това може да те успокои.
Мария Карабойчева
www.standartnews.com
