Клиничният психолог Джордж Славич в Калифорнийския университет в Лос
Анджелис е прекарал години в изследване на депресията и стигнал до
извода, че заболяването има точно толкова общо с тялото ни, колкото и с
ума.
„Дори вече не говоря за нея като за психиатрично състояние“, казва
той. „Свързано е с психологията, но включва и части от биологията и
физическото здраве“.
В основата на тази нова теория стои фактът, че всеки се чувства
нещастен, когато е болен. Чувството на силна умора, отегчение и
раздразнение от неспособността да се изправим на крака е наричано от
психолозите „болестно поведение“. То цели да ни закотви у дома за
известно време, за да не се разболеем още повече или да не разпространим
повече инфекцията.
Но то също така напомня много на депресията. Възпалението, което е
част от имунната система, действа като аларма за различни наранявания.
Цитокините – семейство протеини, създават възпалението и превключват
мозъка в режим на болест.
Цитокините и възпалението се появяват по време на депресивни епизоди.
Изследвания показват, че здрави хора също могат да изпаднат временно в
депресивни, тревожни състояния, когато им е дадена ваксина,
предизвикваща възпаление.
След анализ на рентгенови снимки на мозъка на хора, инжектирани с
ваксина срещу коремен тиф, учени открили, че това може да се дължи на
промените в частите на мозъка, които отговорят за чувството на
възнаграждение и наказание.
Освен това хора с възпалителни заболявания като ревматоиден артрит са
склонни да страдат повече от депресия; болни от рак пациенти,
получавали лекарството интерферон алфа, което повишава възпалението им в
борбата с рака, също предизвиква депресия като страничен ефект.
Всички тези доказателства преориентираха някои учени да търсят
отговор на въпроса – каква може да е причината за възпалението. Според
Турхан Джанли от университета Стоуни Брук в Ню Йорк, това са инфекциите и
депресията трябва да бъде разбирана като инфекциозна, макар и не
заразна болест.
Не всички обаче са готови да застанат зад това твърдение, тъй като
инфекцията не е единственият начин за предизвикване на възпаление.
Доказано е, че хранителен режим, богат на ненаситени мазнини и захар,
повишава възпалението, а меню, което съдържа плодове, зеленчуци и мазна
риба, го намалява. Затлъстяването е друг рисков фактор, вероятно защото
телесните мазнини, особено в областта на коремния пояс, съхраняват
големи количества цитокини.
Като добавим към всичко това и стресът, произхождащ от социалното
отхвърляне или самотата, който също причинява възпаления, можем да
заключим, че депресията е един вид алергия към съвременния живот. Това
би могло да обясни и увеличението на броя на хората с депресия – тъй
като ядем повече, мързи ни повече и се изолираме все повече от
обкръжаващия ни свят. Всичко това се превръща в състояние на хронично
възпаление.
Ако случаят наистина е такъв, превенцията е най-добрият начин да се
справим с проблема. Не е хубаво съвсем да игнорираме възпаленията, тъй
като те са ни нужни в борбата с инфекциите, но можем да понижим нивата
на системно възпаление, смята Славич.
Добрата новина е, че по време на няколкото клинични изследвания,
направени досега, е установено, че добавянето на противовъзпалителни
лекарства към антидепресантите не само подобрява симптомите, но
увеличава броя на хората, които се повлияват от лечението.
Въпреки това, ще са необходими допълнителни тестове за потвърждение.
Има и доказателства, че Омега 3 и куркумин – екстракт от подправката
куркума, може да имат подобен ефект. И двете са достъпни и си заслужават
да бъдат опитани.
До 5-10 години, казва Кармин Парианте, психиатър в лондонския Кралски
колеж, може да има кръвен тест, който да измерва възпалителните процеси
при хората с депресия, така че те да бъдат третирани по правилния начин.
Изследователите вече са измислили и елементарен тест с убождане на
пръста, който надеждно измерва възпалителните маркери в една капка кръв.
http://ureport.bg/
Мними страхове отприщват паниката
Уплахът е толкова силен, че ни задушава и поти
Преходът от зимата към пролетта разбива баланса на много органи и
системи. Най-уязвима е нервната. Затова често усещаме немотивирана
тревога, болки в сърцето, пулсът се ускорява, а тялото почва да трепери.
Мъчат ни немотивирани пристъпи на паника. Уплахът е толкова силен, че
ни задушава и докарва изпотяване. Въображаемите страхове са един от
признаците на вегеативна дистония. Проявите й са толкова разнообразни и
неприятни, че превръщат живота в ад.
Всяко по-голямо нервно натоварване може да ни извади от релси. Домашна разправия, неприятно съобщение, спор с началника може да дръпне спусъка на паническия пристъп. Опасяваме се, че ще ни се случи нещо лошо, че сме изправени пред фатален избор или че ще умрем. Страховете ни карат да звъним в Бърза помощ. Успокоителната инжекция временно отлага кризата и така до следващия път. Понякога пристъпите зачестяват и се первъръщат в ежедневен кошмар.Вегетативната дистония обикновено се предава по наследство и е свързана с нарушен синхрон в центровете, които управляват мозъка. Предвестниците є се разпознаят още в ранно детство. Малчуганите са капризни, конфликтни, боледуват повече от другите и трудно понасят физическо и интелектуално натоварване. Те обикновено са слабички, бледи и склонни към припадъци и емоционални сривове. В течение на годините получената по наследство «слабост» се задълбочава. Симптомите се сгъстяват в периода на пубертета и климакса, когато енодкринната и нервната система са по-натоварени. Към пубертета потенето и сърцебиенето зачестяват. Състоянието се влошава отново в периода преди и по време на климактериума. Към общата нервност се добавят нестабилно кръвно налягане, емоционална лабилност, приливи на топли вълни и обилно потене. Оплакванията се проявявт по-ярко при прекомерно физическо натоварване и отрицателни емоции - загуба на близък човек, грижа за тежко болен или развод. Повечето от страдащите от вегетативна дистония са с ниско кръвно налягане. При мъжете то е под 100/60 мм живачен стълб, а при жените 95/60. Състоянието се усложнява от някои болести на щитовидната жлеза, анемия или язва на днадесетопръстника. Лечението на тези състояния е трудно. Предписват се лекарства, които подобряват тонуса на съдовете, мозъчното кръвообращение и успокоителни средства. Добре действа физиотерапията, психотерапията, както и акупунктурата и акупресура.
Всяко по-голямо нервно натоварване може да ни извади от релси. Домашна разправия, неприятно съобщение, спор с началника може да дръпне спусъка на паническия пристъп. Опасяваме се, че ще ни се случи нещо лошо, че сме изправени пред фатален избор или че ще умрем. Страховете ни карат да звъним в Бърза помощ. Успокоителната инжекция временно отлага кризата и така до следващия път. Понякога пристъпите зачестяват и се первъръщат в ежедневен кошмар.Вегетативната дистония обикновено се предава по наследство и е свързана с нарушен синхрон в центровете, които управляват мозъка. Предвестниците є се разпознаят още в ранно детство. Малчуганите са капризни, конфликтни, боледуват повече от другите и трудно понасят физическо и интелектуално натоварване. Те обикновено са слабички, бледи и склонни към припадъци и емоционални сривове. В течение на годините получената по наследство «слабост» се задълбочава. Симптомите се сгъстяват в периода на пубертета и климакса, когато енодкринната и нервната система са по-натоварени. Към пубертета потенето и сърцебиенето зачестяват. Състоянието се влошава отново в периода преди и по време на климактериума. Към общата нервност се добавят нестабилно кръвно налягане, емоционална лабилност, приливи на топли вълни и обилно потене. Оплакванията се проявявт по-ярко при прекомерно физическо натоварване и отрицателни емоции - загуба на близък човек, грижа за тежко болен или развод. Повечето от страдащите от вегетативна дистония са с ниско кръвно налягане. При мъжете то е под 100/60 мм живачен стълб, а при жените 95/60. Състоянието се усложнява от някои болести на щитовидната жлеза, анемия или язва на днадесетопръстника. Лечението на тези състояния е трудно. Предписват се лекарства, които подобряват тонуса на съдовете, мозъчното кръвообращение и успокоителни средства. Добре действа физиотерапията, психотерапията, както и акупунктурата и акупресура.
ХОМЕОПАТИЯ
ARGENTUM NITRICUM 9 CH. Помага на хора, които трудно понасят да са сред тълпа, да пътуват в затворено превозно средство или се страхуват от високо. По време на пристъп при световъртежи и сърцебиене се пият по 3 до 5 зрънца през 5- 10 минути.
NUX VOMICA 5 (9)CH. Подходящ е за хора с лабилна вегетативна нервна система. Помага на жени в менопауза, които са по-чувствителни. Пият се 5 зрънца сутрин и при всеки повод за тревога. Много е полезна при грешки при храненето, които могат да са причина за сърцебиене и тежки вегетативни реакции.PHOSPHORICUM ACIDUM 9 CH. Вземат се два пъти по 5 зрънца при склонност към обилно потене.LACHESIS 15 CH. Хомеопатичният препарат се препоръчва на жени в предменопауза и по време на климактериума. Пият се по 5 зрънца вечер. Помага при поява на чувство за стягане в гърдите, гърлото и при главоболие, което обхваща слепоочията.
Шотлански душ и масаж връщат спокойствието
ДИШАЙТЕ. Поемете бавно и дълбоко дъх, задръжте
колкото е възможно и издишайте бавно, като накрая се изкашляйте, за да
изхвърлите и последната глътка въздух от дробовете. Повторете
упражнението, без да изпитате чувство на задушаване. Тази техника може
да помогне и при сериозен стенокарден пристъп. Тя действа успокоително и
нормализира пулса.
ГИМНАСТИКА. Всички физически упражнения, които отпускат мускулатурата на челото, шията, раменния пояс и гърба, облекчават състоянието.
ШОТЛАНДСКИ ДУШ.
Всеки ден правете контрастно обливане. Започнете с 30 секунди горещ душ
и 10 студен. Винаги се завършва със студеното обливане. Необходими са
поне 6 контрастни душа, които да правите в продължение на 2 седмици, за
да имате добър лечебен ефект.
СЪН. Задължително е
да си осигурим достатъчно сън. Стаята да е проветрена, тиха, а
температурата - 17-18 градуса. Преди лягане не бива да се консумира
алкохол. Той предразполага към топли вълни, потене и сваля кравното,
защото има съдоразширяващия ефект. Цигарите също вредят. Те могат да
предизвикат сърцебиене, световъртежи и изпотяване.
НА ВЪЗДУХ.
Интинзивното ходене осигурява «кислородна промивка» на тялото.
Достатъчно е 22 минути на ден да се разхождаме с бърз ход, за да се
заредим с енергия. Кислородните промивки подобряват съня, успокояват и
помагат да се върнем баланса.
Медитацията е по-ефикасна от антидепресантите
Медитацията може да измести антидпересантите, категорични са учени от Оксфордския университет, цитирани от "Хъфингтън пост".
Екипът, осъществил редица клинични опити, доказва, че медитирането оказва същото положително влияние като медикаментите при хора, подложени на стрес. Освен това предпазва от нови прояви на депресия при пациенти след прекарана психична криза, сочат резултатите, публикувани в медицинското списание "Лансет".
Изходна точна за специалистите е твърдението, че при 50% от хората, страдали от депресия, състоянието често се повтаря, и то в период от две години. На такива рискови групи пациенти профилактично се предписват антидепресанти. Но тъй като техният продължителен прием също крие множество рискове, специалистите от Оксфордския университет искат да намерят алтернативен вариант. Такъв се оказва именно медитацията.
Екипът кани за участие в клиничните опити 424 души. В миналото те са страдали от поне три сериозни психични кризи и в момента са на поддържаща терапия с антидепресанти. Участниците са се съгласили да спрат приема на медикаменти и да се подложат на терапия чрез "съзнателна медитация" Те преминали обучение, състоящо се от ежедневни двучасови практики по медитация за определен период.
След което всеки ден я провеждали в домашни условия или посещавали групи за медитация.
Паралелно с тях е изследвана и група пациенти, страдали в миналото от поне три сериозни психични кризи, които все още са на профилактичен прием на антидепресанти.
Състоянието и на двете групи е следено повече от две години. Учените установяват, че и при двете се наблюдава еднакъв брой пациенти (44-47%) със забавяне или напълно избягване на повторни прояви на психичните кризи.
Мнозина други клинични изследвания също доказват това твърдение. Според американски учени, чието изследване е публикувано в Journal Of The American Medical Association Internal Medicine, само трийсет минути медитация на ден са в състояние да окажат същия ефект върху човешкия организъм като силен антидепресант.
Екипът от университет "Джонс Хопкинс" прави проучване, обхващащо 3500 човека, проявяващи признаци на тревожност и депресия. След преминаване на обучение по медитативни техники и всекидневното им практикуване по половин час, при по-голяма част от страдащите учените са установили значително занижаване на проявите на стрес.
Специалистите обаче подчертават, че медитацията не е езотерична практика,
а тренировка за съзнанието и е необходимо да бъде усвоена и всекидневно практикувана.
Екип от университета "Бъркли" провежда дългогодишни опити, при които участниците стигат дори до 12 часа медитация на ден. Ръководителят на екипа Пол Екман е известен американски психолог, виден специалист в областта на емоциите, междуличностното общуване и създател на уникална система за анализ на невербалното поведение. Неговият екип провежда опити, при които се цели да се установи дали може медитирането да се „предозира". Доброволци участници стигнали дори до 12 часа медитация на ден, но не били установени негативни ефекти.
Чрез специална апаратура, следяща функциите на медитиращите, учените установяват, че участниците са в състояние да контролират реакциите и емоциите си
в изключително висока степен. Дори е правен опит със симулиране на шум от експлозия, при което дори пулсът на медитиращия не се ускорява.
Учените обясняват, че по принцип хора, при които е по-активно дясното полукълбо на мозъка, са склонни към депресии, а тези с по-активно ляво полукълбо - често са по-щастливи. Но екипът на Пол Екман доказва, че е възможно да се "преминава" от едното полукълбо в другото именно чрез медитативни техники.
За това споделят и "учителите" по медитация. Анди Пъдикомб днес се води "специалист по осъзнатост". Всъщност след поредица тежки събития в младостта си той напуска университета и се отправя към Хималаите. Там усвоява изкуството на медитация, а днес води семинари по цял свят, за да научи хората как да "рестартират" от натовареното ежедневие. В своята лекция за TEDSalon London Fall 2012 Пъдикомб цитира данни от проучване от Харвардския университет, според което нашите умове се реят в мисли почти 47%. Според него това постоянно лутане на ума е директна причина за нещастие: "Живеем в невероятно забързан свят.
Темпото ни на живот е безумно, умовете ни - вечно заети, и винаги вършим нещо. Резултатът, разбира се, е, че се стресираме. Умът фучи като пералня оборот след оборот, с различни трудни объркващи емоции и не знаем как да се справим с тях. Тъжната истина е, че сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Пропускаме най-важните за нас неща и е налудничаво, че всеки просто приема, че животът е такъв и някак трябва да се справим с него. Не трябва да е така."
Пъдикомб смята, че най-важното е да се научим на разбиране за настоящия момент, което в съвременния свят е много трудно, защото мнозина живеят в бъдещето или в миналото. Специалистът обяснява: „Имам предвид не да си изгубен в мисли, не да си разсеян, не да си затрупан от трудни емоции, а да се научиш как да бъдеш ти сега,
как да си осъзнат и да присъстваш.
Повечето хора предполагат, че медитацията цели да спре мислите, да се отърве от емоциите и някак да контролира ума, но всъщност е доста различно. По-скоро цели да се отдръпнем, да видим мислите по-ясно, да станем свидетели на идването и изчезването на мисли, емоции, без да ги осъждаме, със спокоен, съсредоточен ум.
Медитацията ви предлага възможността да се отдалечите и да получите различна перспектива. Не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме.
Екипът, осъществил редица клинични опити, доказва, че медитирането оказва същото положително влияние като медикаментите при хора, подложени на стрес. Освен това предпазва от нови прояви на депресия при пациенти след прекарана психична криза, сочат резултатите, публикувани в медицинското списание "Лансет".
Изходна точна за специалистите е твърдението, че при 50% от хората, страдали от депресия, състоянието често се повтаря, и то в период от две години. На такива рискови групи пациенти профилактично се предписват антидепресанти. Но тъй като техният продължителен прием също крие множество рискове, специалистите от Оксфордския университет искат да намерят алтернативен вариант. Такъв се оказва именно медитацията.
Екипът кани за участие в клиничните опити 424 души. В миналото те са страдали от поне три сериозни психични кризи и в момента са на поддържаща терапия с антидепресанти. Участниците са се съгласили да спрат приема на медикаменти и да се подложат на терапия чрез "съзнателна медитация" Те преминали обучение, състоящо се от ежедневни двучасови практики по медитация за определен период.
Паралелно с тях е изследвана и група пациенти, страдали в миналото от поне три сериозни психични кризи, които все още са на профилактичен прием на антидепресанти.
Състоянието и на двете групи е следено повече от две години. Учените установяват, че и при двете се наблюдава еднакъв брой пациенти (44-47%) със забавяне или напълно избягване на повторни прояви на психичните кризи.
Мнозина други клинични изследвания също доказват това твърдение. Според американски учени, чието изследване е публикувано в Journal Of The American Medical Association Internal Medicine, само трийсет минути медитация на ден са в състояние да окажат същия ефект върху човешкия организъм като силен антидепресант.
Екипът от университет "Джонс Хопкинс" прави проучване, обхващащо 3500 човека, проявяващи признаци на тревожност и депресия. След преминаване на обучение по медитативни техники и всекидневното им практикуване по половин час, при по-голяма част от страдащите учените са установили значително занижаване на проявите на стрес.
а тренировка за съзнанието и е необходимо да бъде усвоена и всекидневно практикувана.
Екип от университета "Бъркли" провежда дългогодишни опити, при които участниците стигат дори до 12 часа медитация на ден. Ръководителят на екипа Пол Екман е известен американски психолог, виден специалист в областта на емоциите, междуличностното общуване и създател на уникална система за анализ на невербалното поведение. Неговият екип провежда опити, при които се цели да се установи дали може медитирането да се „предозира". Доброволци участници стигнали дори до 12 часа медитация на ден, но не били установени негативни ефекти.
Чрез специална апаратура, следяща функциите на медитиращите, учените установяват, че участниците са в състояние да контролират реакциите и емоциите си
в изключително висока степен. Дори е правен опит със симулиране на шум от експлозия, при което дори пулсът на медитиращия не се ускорява.
Учените обясняват, че по принцип хора, при които е по-активно дясното полукълбо на мозъка, са склонни към депресии, а тези с по-активно ляво полукълбо - често са по-щастливи. Но екипът на Пол Екман доказва, че е възможно да се "преминава" от едното полукълбо в другото именно чрез медитативни техники.
За това споделят и "учителите" по медитация. Анди Пъдикомб днес се води "специалист по осъзнатост". Всъщност след поредица тежки събития в младостта си той напуска университета и се отправя към Хималаите. Там усвоява изкуството на медитация, а днес води семинари по цял свят, за да научи хората как да "рестартират" от натовареното ежедневие. В своята лекция за TEDSalon London Fall 2012 Пъдикомб цитира данни от проучване от Харвардския университет, според което нашите умове се реят в мисли почти 47%. Според него това постоянно лутане на ума е директна причина за нещастие: "Живеем в невероятно забързан свят.
Темпото ни на живот е безумно, умовете ни - вечно заети, и винаги вършим нещо. Резултатът, разбира се, е, че се стресираме. Умът фучи като пералня оборот след оборот, с различни трудни объркващи емоции и не знаем как да се справим с тях. Тъжната истина е, че сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Пропускаме най-важните за нас неща и е налудничаво, че всеки просто приема, че животът е такъв и някак трябва да се справим с него. Не трябва да е така."
Пъдикомб смята, че най-важното е да се научим на разбиране за настоящия момент, което в съвременния свят е много трудно, защото мнозина живеят в бъдещето или в миналото. Специалистът обяснява: „Имам предвид не да си изгубен в мисли, не да си разсеян, не да си затрупан от трудни емоции, а да се научиш как да бъдеш ти сега,
как да си осъзнат и да присъстваш.
Повечето хора предполагат, че медитацията цели да спре мислите, да се отърве от емоциите и някак да контролира ума, но всъщност е доста различно. По-скоро цели да се отдръпнем, да видим мислите по-ясно, да станем свидетели на идването и изчезването на мисли, емоции, без да ги осъждаме, със спокоен, съсредоточен ум.
Медитацията ви предлага възможността да се отдалечите и да получите различна перспектива. Не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме.
автор: Бела Чолакова
Объркано мислене – издава бърнаут или депресия и биполярно разстройство
Белите
полета в паметта, забравянето на думи или мисълта са обичайно срещани
при високо напрежение и стрес и, за съжаление, все по-често наблюдавани с
напредването на годините.
Когато обаче тези моменти зачестят в даден период, трябва да се обърне внимание и на психичното здраве, тъй като учените вече смятат, че загубата на емоционално равновесие, както и дори незначителните промени в храненето и стила на живот на даден човек, могат да бъдат сигнал за тежка депресия и биполярно разстройство.
По принцип „фази мисленето“, както го наричат американците, е една от проявяващите се типичните странности при жените, навлизащи в менопауза, когато текат постоянни промени в хормоналните нива. Този случай обаче тук трябва да бъде изключен.
Неспособността за концентрация, неправилното боравене с думи, усещането за объркване заради постоянен наплив от натрапливи мисли и идеи са признак и за „синдрома на прегарянето“ - „бърнаут“, който е показател за невъзможност или изчерпване на личните ресурси за справяне със стреса и претоварването, който също трябва да се разглежда като отделен случай.
Сега изследователи от Медицинското училище на Университета на Мичиган и Центъра по депресия към него установяват, че в периодите на тежка депресия и биполярно разстройство пациентите им са имали слаби оценки на тестове за интелигентност. Заключението им е получено въз основа анализ на 612 досиета на доброволци, съгласили се да бъдат включени в проучването, две трети от които с анамнеза за тежка депресия или биполярно разстройство.
При сканиране на мозъчната дейност в състояние на депресия или биполярно разстройство учените откриват различна от обичайната активност в задната част на дясната париетална мозъчна кора – при депресия активността в тази част на мозъка била завишена, а при биполярно разстройство – напротив, понижена. Тази мозъчна част се свързва с изпълнението на задачи.
С това изследване учените установяват, че неясното и нелогично мислене при депресия и биполярно разстройство е вследствие на тези промени във функциите на мозъка и то е непристорено. Според тях това дава основание тежката депресия и биполярното разстройство да се разглеждат по-скоро като част от спектъра на разстройствата на настроението (афективните разстройства), отколкото да се приемат като отделни заболявания.
При биполярно разстройство се наблюдават резки промени в настроението, от маниакално поведение, при което се наблюдава повишена емоционалност, физическа активност, склонност към раздразнителност, гняв, агресия, мании, към депресия и унилост в другата крайност. По данни на Националния институт за психично здраве на САЩ всяка година 2,6% от възрастните американци страдат от биполярно разстройство.
Средната възраст, на която се проявяват симптомите, е около 25 години, но разстройството се развива още от ранно детство. Има и късна проява – през 40-те и 50-те години. Никой не е застрахован от развитието на биполярно разстройство, то се среща еднакво често и при двата пола, всички раси, етнически групи и класови прослойки, уточняват американски експерти.
За да се избавим от негативната статистика и рисковете от развитието на тези разстройства, в личен и обществен план, очевидно съвременното общество трябва по-сериозно да обърне внимание на изучаването на правилните механизми за справяне със стреса, адекватните начини за почивка на мозъка и правилен стил на живот и отхвърляне на ежедневните задания сред населението дори като обичаен предмет от училищния чин, през университетската скаймейка, като грижа по време на най-активната работоспособна от работодателите, включително до пенсионна възраст като ангажимент на държавата към данъкоплатците ѝ.
http://www.puls.bg/
Когато обаче тези моменти зачестят в даден период, трябва да се обърне внимание и на психичното здраве, тъй като учените вече смятат, че загубата на емоционално равновесие, както и дори незначителните промени в храненето и стила на живот на даден човек, могат да бъдат сигнал за тежка депресия и биполярно разстройство.
По принцип „фази мисленето“, както го наричат американците, е една от проявяващите се типичните странности при жените, навлизащи в менопауза, когато текат постоянни промени в хормоналните нива. Този случай обаче тук трябва да бъде изключен.
Неспособността за концентрация, неправилното боравене с думи, усещането за объркване заради постоянен наплив от натрапливи мисли и идеи са признак и за „синдрома на прегарянето“ - „бърнаут“, който е показател за невъзможност или изчерпване на личните ресурси за справяне със стреса и претоварването, който също трябва да се разглежда като отделен случай.
Сега изследователи от Медицинското училище на Университета на Мичиган и Центъра по депресия към него установяват, че в периодите на тежка депресия и биполярно разстройство пациентите им са имали слаби оценки на тестове за интелигентност. Заключението им е получено въз основа анализ на 612 досиета на доброволци, съгласили се да бъдат включени в проучването, две трети от които с анамнеза за тежка депресия или биполярно разстройство.
При сканиране на мозъчната дейност в състояние на депресия или биполярно разстройство учените откриват различна от обичайната активност в задната част на дясната париетална мозъчна кора – при депресия активността в тази част на мозъка била завишена, а при биполярно разстройство – напротив, понижена. Тази мозъчна част се свързва с изпълнението на задачи.
С това изследване учените установяват, че неясното и нелогично мислене при депресия и биполярно разстройство е вследствие на тези промени във функциите на мозъка и то е непристорено. Според тях това дава основание тежката депресия и биполярното разстройство да се разглеждат по-скоро като част от спектъра на разстройствата на настроението (афективните разстройства), отколкото да се приемат като отделни заболявания.
При биполярно разстройство се наблюдават резки промени в настроението, от маниакално поведение, при което се наблюдава повишена емоционалност, физическа активност, склонност към раздразнителност, гняв, агресия, мании, към депресия и унилост в другата крайност. По данни на Националния институт за психично здраве на САЩ всяка година 2,6% от възрастните американци страдат от биполярно разстройство.
Средната възраст, на която се проявяват симптомите, е около 25 години, но разстройството се развива още от ранно детство. Има и късна проява – през 40-те и 50-те години. Никой не е застрахован от развитието на биполярно разстройство, то се среща еднакво често и при двата пола, всички раси, етнически групи и класови прослойки, уточняват американски експерти.
За да се избавим от негативната статистика и рисковете от развитието на тези разстройства, в личен и обществен план, очевидно съвременното общество трябва по-сериозно да обърне внимание на изучаването на правилните механизми за справяне със стреса, адекватните начини за почивка на мозъка и правилен стил на живот и отхвърляне на ежедневните задания сред населението дори като обичаен предмет от училищния чин, през университетската скаймейка, като грижа по време на най-активната работоспособна от работодателите, включително до пенсионна възраст като ангажимент на държавата към данъкоплатците ѝ.
http://www.puls.bg/
Триъгълникът на Карпман
У всеки човек, независимо от неговата професия или знания, съществува
потребност от емоционално общуване. По-точно от общуване, което води до
забележими промени в типичното емоционално състояние. Това е
психологически контекст, който е в основата на желанието да получим
изгода от влизането в определена роля на поведение, казват
специалистите, пише "Мениджър Нюз".
Съзнателно или не, ние, хората, играем роли всеки ден. И един от най-разпространените сценарии, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман - социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Това е световна ”драма", без начало и без край, в която участват всички. И в повечето случаи силно се вживяват в ролите си, без да подозират, че сценарият е отдавна написан и добре известен, особено на експертите, които изучават ролевите модели на поведение. Те самите нямат нищо против открито да признаят, че също участват в играта. Но познават правилата. Според тях всеки участник в „триъгълника” се стреми да постигне нужните му за дадения момент емоции чрез съответната роля. „Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.
Нека да разпознаем трите „главни” роли в този модел и да видим накратко как се реализират на емоционално ниво.
1). Агресорът
В конструкцията на „триъгълника" Агресорът реализира потисканото си желание за доминиране и превъзходство чрез легитимно налагане на своето мнение, на своята правда. Той си намира обосновани поводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора и само интелигентната атака по тази линия е в състояние да го извади от релси.
2). Жертвата
Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително "жертвата" може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена. Също така тази роля може да е отработване на пасивно-агресивна позиция спрямо провокации на явни агресори като по този начин отговорността за възникнал конфликт се прехвърля върху тях. Впоследствие, като компенсация за своите страдания, „жертвата” може да предяви материални или емоционални претенции към вече бившия агресор и така да се превърне в нов агресор. Специалистите предупреждават, че жертвата е фундаментална роля в „Триъгълника на Карпман" – останалите роли може дори да отсъстват или да са виртуални."Жертвата" лесно преминава в „агресор” и обратно. Основната трудност при работа с нея е, че тя принципно не различава причинно-следствените връзки от своите действия, което всъщност е отговорността, от която се опитва да се измъкне. Реалният начин да се промени е да й бъдат показани възможностите да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да бъде накарана да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.
3). Спасителят
Той реализира в рамките на триъгълника потисканото желание да проявява агресия. Но за разлика от "агресора", не може да си позволи да проявява открито желанията си. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор". "Спасителят" не желае да изведе „жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея.
Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става като му се разясни пагубния му принос в отношенията „жертва – агресор.”
http://www.obekti.bg/
Съзнателно или не, ние, хората, играем роли всеки ден. И един от най-разпространените сценарии, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман - социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Това е световна ”драма", без начало и без край, в която участват всички. И в повечето случаи силно се вживяват в ролите си, без да подозират, че сценарият е отдавна написан и добре известен, особено на експертите, които изучават ролевите модели на поведение. Те самите нямат нищо против открито да признаят, че също участват в играта. Но познават правилата. Според тях всеки участник в „триъгълника” се стреми да постигне нужните му за дадения момент емоции чрез съответната роля. „Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.
Нека да разпознаем трите „главни” роли в този модел и да видим накратко как се реализират на емоционално ниво.
1). Агресорът
В конструкцията на „триъгълника" Агресорът реализира потисканото си желание за доминиране и превъзходство чрез легитимно налагане на своето мнение, на своята правда. Той си намира обосновани поводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора и само интелигентната атака по тази линия е в състояние да го извади от релси.
2). Жертвата
Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително "жертвата" може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена. Също така тази роля може да е отработване на пасивно-агресивна позиция спрямо провокации на явни агресори като по този начин отговорността за възникнал конфликт се прехвърля върху тях. Впоследствие, като компенсация за своите страдания, „жертвата” може да предяви материални или емоционални претенции към вече бившия агресор и така да се превърне в нов агресор. Специалистите предупреждават, че жертвата е фундаментална роля в „Триъгълника на Карпман" – останалите роли може дори да отсъстват или да са виртуални."Жертвата" лесно преминава в „агресор” и обратно. Основната трудност при работа с нея е, че тя принципно не различава причинно-следствените връзки от своите действия, което всъщност е отговорността, от която се опитва да се измъкне. Реалният начин да се промени е да й бъдат показани възможностите да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да бъде накарана да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.
3). Спасителят
Той реализира в рамките на триъгълника потисканото желание да проявява агресия. Но за разлика от "агресора", не може да си позволи да проявява открито желанията си. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор". "Спасителят" не желае да изведе „жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея.
Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става като му се разясни пагубния му принос в отношенията „жертва – агресор.”
http://www.obekti.bg/
Абонамент за:
Публикации (Atom)