Белите
полета в паметта, забравянето на думи или мисълта са обичайно срещани
при високо напрежение и стрес и, за съжаление, все по-често наблюдавани с
напредването на годините.
Когато обаче тези моменти зачестят в
даден период, трябва да се обърне внимание и на психичното здраве, тъй
като учените вече смятат, че загубата на емоционално равновесие, както и
дори незначителните промени в храненето и стила на живот на даден
човек, могат да бъдат сигнал за тежка депресия и биполярно разстройство.
По принцип „фази мисленето“, както го наричат американците, е една от
проявяващите се типичните странности при жените, навлизащи в менопауза,
когато текат постоянни промени в хормоналните нива. Този случай обаче
тук трябва да бъде изключен.
Неспособността за концентрация,
неправилното боравене с думи, усещането за объркване заради постоянен
наплив от натрапливи мисли и идеи са признак и за „синдрома на
прегарянето“ - „бърнаут“, който е показател за невъзможност или
изчерпване на личните ресурси за справяне със стреса и претоварването,
който също трябва да се разглежда като отделен случай.
Сега
изследователи от Медицинското училище на Университета на Мичиган и
Центъра по депресия към него установяват, че в периодите на тежка
депресия и биполярно разстройство пациентите им са имали слаби оценки на
тестове за интелигентност. Заключението им е получено въз основа анализ
на 612 досиета на доброволци, съгласили се да бъдат включени в
проучването, две трети от които с анамнеза за тежка депресия или
биполярно разстройство.
При сканиране на мозъчната дейност в
състояние на депресия или биполярно разстройство учените откриват
различна от обичайната активност в задната част на дясната париетална
мозъчна кора – при депресия активността в тази част на мозъка била
завишена, а при биполярно разстройство – напротив, понижена. Тази
мозъчна част се свързва с изпълнението на задачи.
С това изследване учените установяват, че неясното и нелогично мислене
при депресия и биполярно разстройство е вследствие на тези промени във
функциите на мозъка и то е непристорено. Според тях това дава основание
тежката депресия и биполярното разстройство да се разглеждат по-скоро
като част от спектъра на разстройствата на настроението (афективните
разстройства), отколкото да се приемат като отделни заболявания.
При биполярно разстройство се наблюдават резки промени в настроението,
от маниакално поведение, при което се наблюдава повишена емоционалност,
физическа активност, склонност към раздразнителност, гняв, агресия,
мании, към депресия и унилост в другата крайност. По данни на
Националния институт за психично здраве на САЩ всяка година 2,6% от
възрастните американци страдат от биполярно разстройство.
Средната възраст, на която се проявяват симптомите, е около 25 години,
но разстройството се развива още от ранно детство. Има и късна проява –
през 40-те и 50-те години. Никой не е застрахован от развитието на
биполярно разстройство, то се среща еднакво често и при двата пола,
всички раси, етнически групи и класови прослойки, уточняват американски
експерти.
За да се избавим от негативната статистика и
рисковете от развитието на тези разстройства, в личен и обществен план,
очевидно съвременното общество трябва по-сериозно да обърне внимание на
изучаването на правилните механизми за справяне със стреса, адекватните
начини за почивка на мозъка и правилен стил на живот и отхвърляне на
ежедневните задания сред населението дори като обичаен предмет от
училищния чин, през университетската скаймейка, като грижа по време на
най-активната работоспособна от работодателите, включително до пенсионна
възраст като ангажимент на държавата към данъкоплатците ѝ.
http://www.puls.bg/
