Клиничният психолог Джордж Славич в Калифорнийския университет в Лос
Анджелис е прекарал години в изследване на депресията и стигнал до
извода, че заболяването има точно толкова общо с тялото ни, колкото и с
ума.
„Дори вече не говоря за нея като за психиатрично състояние“, казва
той. „Свързано е с психологията, но включва и части от биологията и
физическото здраве“.
В основата на тази нова теория стои фактът, че всеки се чувства
нещастен, когато е болен. Чувството на силна умора, отегчение и
раздразнение от неспособността да се изправим на крака е наричано от
психолозите „болестно поведение“. То цели да ни закотви у дома за
известно време, за да не се разболеем още повече или да не разпространим
повече инфекцията.
Но то също така напомня много на депресията. Възпалението, което е
част от имунната система, действа като аларма за различни наранявания.
Цитокините – семейство протеини, създават възпалението и превключват
мозъка в режим на болест.
Цитокините и възпалението се появяват по време на депресивни епизоди.
Изследвания показват, че здрави хора също могат да изпаднат временно в
депресивни, тревожни състояния, когато им е дадена ваксина,
предизвикваща възпаление.
След анализ на рентгенови снимки на мозъка на хора, инжектирани с
ваксина срещу коремен тиф, учени открили, че това може да се дължи на
промените в частите на мозъка, които отговорят за чувството на
възнаграждение и наказание.
Освен това хора с възпалителни заболявания като ревматоиден артрит са
склонни да страдат повече от депресия; болни от рак пациенти,
получавали лекарството интерферон алфа, което повишава възпалението им в
борбата с рака, също предизвиква депресия като страничен ефект.
Всички тези доказателства преориентираха някои учени да търсят
отговор на въпроса – каква може да е причината за възпалението. Според
Турхан Джанли от университета Стоуни Брук в Ню Йорк, това са инфекциите и
депресията трябва да бъде разбирана като инфекциозна, макар и не
заразна болест.
Не всички обаче са готови да застанат зад това твърдение, тъй като
инфекцията не е единственият начин за предизвикване на възпаление.
Доказано е, че хранителен режим, богат на ненаситени мазнини и захар,
повишава възпалението, а меню, което съдържа плодове, зеленчуци и мазна
риба, го намалява. Затлъстяването е друг рисков фактор, вероятно защото
телесните мазнини, особено в областта на коремния пояс, съхраняват
големи количества цитокини.
Като добавим към всичко това и стресът, произхождащ от социалното
отхвърляне или самотата, който също причинява възпаления, можем да
заключим, че депресията е един вид алергия към съвременния живот. Това
би могло да обясни и увеличението на броя на хората с депресия – тъй
като ядем повече, мързи ни повече и се изолираме все повече от
обкръжаващия ни свят. Всичко това се превръща в състояние на хронично
възпаление.
Ако случаят наистина е такъв, превенцията е най-добрият начин да се
справим с проблема. Не е хубаво съвсем да игнорираме възпаленията, тъй
като те са ни нужни в борбата с инфекциите, но можем да понижим нивата
на системно възпаление, смята Славич.
Добрата новина е, че по време на няколкото клинични изследвания,
направени досега, е установено, че добавянето на противовъзпалителни
лекарства към антидепресантите не само подобрява симптомите, но
увеличава броя на хората, които се повлияват от лечението.
Въпреки това, ще са необходими допълнителни тестове за потвърждение.
Има и доказателства, че Омега 3 и куркумин – екстракт от подправката
куркума, може да имат подобен ефект. И двете са достъпни и си заслужават
да бъдат опитани.
До 5-10 години, казва Кармин Парианте, психиатър в лондонския Кралски
колеж, може да има кръвен тест, който да измерва възпалителните процеси
при хората с депресия, така че те да бъдат третирани по правилния начин.
Изследователите вече са измислили и елементарен тест с убождане на
пръста, който надеждно измерва възпалителните маркери в една капка кръв.
http://ureport.bg/
