Приложенията на смартфоните, които лекуват депресия и тревожност,
стават все по-често използвани. Въпреки това има още какво да разберем
относно това как и дали наистина работят, предава Би Би Си.
Представете
си терапевтичен сеанс, при които пациент, излегнал се на коженото
кресло, е разпитван от грижовен лекар. Дали обаче ще имаме достъп до
подобна психологическа помощ без да трябва да напускаме удобния диван в
собствения ни дом? Това е обещаната терапия, която предлагат новите
приложенията за смартфони, с помощта на които се очаква да се излекуваме
или поне да помогнат за настроения като депресия и тревожност на всеки,
по всяко време.
Ако преровите магазина за приложения на Apple, ще
откриете над 100 „медицински” програми с етикет „депресия”.
Преобладават продукти от типа „Moody Me”, които помагат на хората да
открият какво ги кара да се чувстват щастливи. Съществуват и приложения
като „iCouch CBT”, за което се твърди, че „помага на хората да
преодолеят негативните емоции и да се почувстват по-добре”. Общо взето
същите функции, които предлагат и специалистите.
Сматфоните стават
все по-популярни, 50% от населението на САЩ ги използва. Депресията, от
друга страна, е не по-малко наблюдавана. Според проучване на Здравната
Организация, това е едно от най-разпространените „заболявания” в
световен мащаб, нареждащо се след дихателните инфекции и диарията, като
до 2013 г. се очаква да заеме главната позиция в развитите страни.
Приложението,
което струва 1,99 долара, набира популярност сред милионите хора, които
или не могат, или не желаят да се обвързват с традиционната терапия.
Като резултат от това, д-р Стив Дейвис от Американската психологическа
асоциация описва iPad-ите и iPod-ите като „електронната черна чанта” на
психиатъра.
„Те не заменят ролята на терапевта, но могат да
спомогнат за допълнителна помощ между сесиите.” Пациентът може да
използва емотикон, за да опише как се чувства, вместо да изписва
дневници, в които да обяснява за своето състояние. Така по-лесно доктора
може да отчете промяна в настроенията. И тъй като мобилното устройство
се намира в джоба на човек, това позволя да се извършват упражненията
редовно и дискретно”.
http://btvnews.bg/
Сънна депривация
Сънят и начинът на сън са фактори
На кого ли не му се е случвало да бодърствува цяла нощ, след като се е мятал до зори, а на сутринта да открие с изненада, че е бодър и се чувства в добра форма! Но повечето хора се нуждаят от доста сън, за да бъдат пълноценни и работоспособни през деня. Доспиват ли си редовно няколко часа в повече, това може да предизвика хронични заболявания, изтощение, потиснатост. Отнемаме ли от времето ни за сън, също се чувстваме унили, бавни и мудни, без да можем през целия ден да влезем в добър тонус.
И така
колко сън да дозираме и как да си помогнем чрез съня, когато ни гони депресия?
Последни изследвания на учени от Института за психично здраве в Ню Йорк показват, че хора, страдащи от депресия, на които се въздейства с терапия, включваща лишаване от сън, ги довежда до драматични, но кратковременни подобрения на общото им състояния. Учените опитвали няколко метода чрез принудително безсъние в съчетание с дозирано приемане на лекарства, опитвали специални схеми за сън и основни правила за спане.По време на сън в мозъка настъпват важни промени. Регистриран бил и обратен ефект от безсънието. И след най-кратки дремки пациентите подобрявали настроението си и били по-бодри и жизнени. Пациенти страдащи от депресия, на които приложили принудително безсъние, това се отразило благотворно и те си възвърнали доброто състояние само след шестминутен сън, докато други оставени да преспят 90-минутен дълбок сън, след събуждане изпадали в дълбока депресия. Подобни резултати обърквали дълго специалистите и те създали няколко теории, за да се опитат да отговорят на въпроса, защо една нощ без сън може да облекчи депресията по-добре, отколкото достатъчното време за сън. Наблюденията доказали, че с напредването на деня настъпвало подобряване именно защото някои химически съединения, свързани с депресията, се разграждат по-добре от организма, унищожават се и затова бодърстването можело да облекчава симптомите на пациентите. Проучванията върху съня на пациентите подкрепили тази теория.
Причина за сривовете
Търсело се какво обяснявало големите сривове в настроението. Дали фактът, че сънят предизвиква отделяне на някакво неоткрито досега химическо съединение, което засилва депресията или я предизвиква, или как това съединение, когато се разгради и изчезне, може да подобри и повиши настроението. Известно е, че по време на сън се отделят няколко хормона, например хормонът на растежа и кортизол, които се приемат от организма през будните часове или действащ в съответствие с месечния цикъл.Друга теория обяснява, че хората, страдащи от депресия, не са способни да регулират както трябва съня си. В шеметно препускащото ни ежедневие, натискът на времето ни тревожи подсъзнателно. Дори и сънят ни не може да ни освободи от цялото напрежение от деня. Възможно е у страдащите от депресия да е нарушена част или функция от биологичния механизъм, който отчита, че съдържанието на кортизол е нулево, когато в действителност то е пълно и обратно.
Учените насочват изследванията си към телесната температура и липсата на сън и наличието на депресия. Пациенти завити с дебели одеала, започват да отделят съвсем малки количества от хормона на щитовидната жлеза, смятаща се за регулатор на депресията и настроението, докато у не завитите спящи се наблюдавала съвсем нормална хормонална дейност. Значи ефектите от принудителното безсъние се оказали идентични с тези, получени при недостиг на телесна температура. Когато заспи човек се поти повече и температурата му се повишава, нивото на щитовидната жлеза намалява. Организмът сякаш попада в гореща вана - обобщават специалистите. Тогава методите на лечение следва да включват както принудително безсъние, така и промяна в температурата. Една част от пациентите прекарали няколко нощи в горещо и влажно помещение, друга част спели в студено и сухо жилище. И тъкмо последните се чувствали много по-добре от първите. Така че високата температура в стаята, в която се спи, може би отчасти допринася за депресивните състояния на човека.
http://club50plus.bg/
Депресия – познаваме ли разликите
Депресията има много лица. В широкия смисъл на думата, използвайки я
определяме потиснатото настроение на някого, отказа му от активен
социален живот, тъгата му, липсата на инициативност и действие.
Най-тежката форма на депресия е клиничната, назовавана още голямо
депресивно разстройство или униполарна депресия. Тя налага стриктно
лечение и психиатрична помощ. Често срещана е дистимията, която е
хроничната форма на депресия.
Какви признаци са характерни за отделните форми на депресия? Ето някои от тях накратко.
Обикновено се появява след травматично събитие – загуба на близък, работа и пр. Може да е провокирано и от прием на медикаменти или наркотична зависимост, както и от някои медицински състояния като хипотироидизъм.
Съмнение за тежка форма на депресия следва да се има при положение, че мрачното настроение се превръща в отличителна черта за дадена личност – то се проявява перманентно или в по-голямата част от деня, постоянно в продължение на минимум две седмици.
Отличителен признак за дистимия е продължителният период на мрачно настроение – две и повече години. Страдащите от тази форма в миналото са били или в бъдеще навлизат в по-тежък депресивен епизод – ГДР.
Има два подвида. При единия се описва поне един епизод на маниакалност с или без изява на характерните депресивни симптоми. При втория засегнатият преминава минимум през един епизод на клинична депресия и един на еуфория.
Сезонното афективно разстройство е вид депресия, която се проявява обичайно през мрачната половина на годината, през есента и зимата, въпреки че са известни случаи, при които засегнати страдат от нея след прехода към по-високи температури. Обикновено се изявява през едно и също време на годината при всяка натура.
http://www.puls.bg/
Какви признаци са характерни за отделните форми на депресия? Ето някои от тях накратко.
1. Голямо депресивно разстройство (ГДР)
Това е разстройство, което афектира основни дейности. Рефлектира върху
трудоспособността като цяло - изпълнение на служебните задължения и
способност за обучение. Нарушен е сънят, храненето. Отличителен белег е
липсата на усещане за удоволствие от извършването на каквото и да било.
За разлика от обичайната масово описвана депресия, при която при
засегнатите се забелязват безпомощност и тъга за няколко дни, при
клиничната форма разстройството на психиката продължава месеци и оставя
сериозен белег в личния живот и жизнен път.Обикновено се появява след травматично събитие – загуба на близък, работа и пр. Може да е провокирано и от прием на медикаменти или наркотична зависимост, както и от някои медицински състояния като хипотироидизъм.
Съмнение за тежка форма на депресия следва да се има при положение, че мрачното настроение се превръща в отличителна черта за дадена личност – то се проявява перманентно или в по-голямата част от деня, постоянно в продължение на минимум две седмици.
2. Хронична депресия или дистимия
Симптомите са близки до клиничната депресия. Разликите са, че това
разстройство не е така силно проявено, за да се постави диагноза за
клинична депресия. Липсват някои признаци. Въпреки душевното си
страдание засегнатият е способен да се грижи за себе си и се справя със
задълженията си.Отличителен признак за дистимия е продължителният период на мрачно настроение – две и повече години. Страдащите от тази форма в миналото са били или в бъдеще навлизат в по-тежък депресивен епизод – ГДР.
3. Атипична депресия
За атипичната депресия са характерни някои от следните симптоми:
постоянен глад и склонност към преяждане, редовно успиване и сънливост,
хронична умора, свръхчувстителност към отхвърляне, зависещо от
случващото се настроение.
4. Биполярно разстройство, маниакална депресия
Това е вид афективно разстройство, познато още като
маниакално-депресивна психоза. За него е характерно редуване на епизоди с
коренно противоположно настроение, от тежка депресираност на еуфория
или маниакалност, от силна унилост на силен прилив на щастие.Има два подвида. При единия се описва поне един епизод на маниакалност с или без изява на характерните депресивни симптоми. При втория засегнатият преминава минимум през един епизод на клинична депресия и един на еуфория.
Сезонното афективно разстройство е вид депресия, която се проявява обичайно през мрачната половина на годината, през есента и зимата, въпреки че са известни случаи, при които засегнати страдат от нея след прехода към по-високи температури. Обикновено се изявява през едно и също време на годината при всяка натура.
5. Психотично разстройство
Бърка се с голямото депресивно разстройство, но са различни понятия.
Към психотичните разстройства спадат няколко вида хетерогенни,
характеризиращи се със сериозни нарушения на поведението и възприятията,
налудности, „откъсване от реалността“. Типични са халюцинациите и
самоизмамата.
6. Следродилна депресия
Три четвърти от жените непосредствено след раджане изпадат в особено
меланхолично настроение, което продължава до две седмици. При една от
десет обаче това емоционално състояние прераства в следродилна депресия.
Разпознава се по наличното тежко депресивно настроение месец след
раждането.http://www.puls.bg/
Овес срещу стрес
Богат източник на магнезий - минерал, който играе роля при образуването на повече от 300 ензима
Овесът отдавна не е само конски “деликатес” - навлязъл е в менюто на западноевропееца във вид на любимата му овесена каша. Тази закуска си проби път и у нас като диетична и полезна храна. Тя е перфектният начин за започване на деня, особено ако се опитвате да предотвратите или лекувате сърдечносъдови заболявания или диабет.
Овесът, овесените трици и овесените ядки съдържат специфичен вид влакна, известни като бетаглюкани. Благоприятният им ефект върху нивото на холестерола е доказан. Хората с висок холестерол се нуждаят само от 3 грама разтворими фибри дневно. Те се съдържат в една купичка овесени ядки. Чрез нея е възможно общият холестерол да бъде намален с до 23.8%.
Освен това антиоксидантни съединения в овеса помагат за предотвратяваното на уврежданията от свободните радикали. Това намалява риска от сърдечносъдови заболявания.
Овесът е богат източник на магнезий - минерал, който играе роля при образуването на повече от 300 ензима, включително такива, свързани с абсорбирането на гликозата и секрецията на инсулин.
По-малко известно е обаче, че овесът е една от най-добрите билки за подпомагане на нервната система при стрес. Особено подходящ е при нервна преумора и изтощение, свързани с депресия (в такъв случай може да се комбинира с шлемник и див пелин).
Белтъчините на овеса, подобно на белтъчините на соята, са особено ценни. Овесеното брашно е добро диетично средство за болни в период на възстановяване.
При гастрити, ентерити и колити добро помощно лечебно средство е кашата от овесено брашно или овесени ядки. Овесените ядки се препоръчват и при чревни разстройства. На овесените ядки се приписва свойството да благоприятстват растежа на косата.
Използват се лечебните свойства на овесеното брашно, овесените ядки и овесената слама. При фебрилни състояния, а също и при подагра се препоръчва овесено питие, приготвено чрез варене на 40 г овес в половин литър вода. Поради богатото си съдържание на силициева киселина овесената слама, накисната в топла вана, е добро облекчаващо средство при подагра и ревматизъм. Силна отвара от овесена слама и дъбови кори е добро средство при потене на краката (баня с продължителност 15-20 минути).
Напоследък голям интерес предизвикват научни съобщения за ефикасното действие на тинктура от овес срещу пристрастяването към морфин и тютюнопушене. Индийската народна медицина отдавна използва отвара от овес за лечение на пристрастяването към опиум и към тютюнопушене.
- Чай се приготвя, като 1 супена лъжица овес или овесени ядки се варят продължително в две чаши вода. Още по-добре е да се залеят с водата вечерта и на следната сутрин да се варят.
- Напитка за изтощени след продължително боледуване хора се приготвя, като чаша овес (или овесени ядки) се заливат с пет чаши вода, изваряват се до гъстотата на течен кисел, прецежда се, към отварата се прибавя равно количество мляко и отново се възварява. Тогава се прибавят 4 чаени лъжички мед и пак се възварява. Употребява се затоплена на два-три пъти за един ден.
- Отвара от овесена слама за бани при ревматизъм се приготвя, като половин или 1 кг ситно нарязана овесена слама се вари половин час с няколко литра вода, след което се прецежда и се прибавя към топлата вода във ваната. За вани на краката при потене 300 г овесена слама се вари в кофа вода.
- Превантивно срещу атеросклероза действа рецепта с овес, препоръчвана от Петър Димков. В 1800 г вода се слагат и варят 15 минути на тих огън по 2 супени лъжици овес и наситнени корени коприва, както и 7 счукани ореха заедно с черупките. Към получената отвара се прибавят 3 супени лъжици наситнени цвят и листа от очанка и по 1 супена лъжица борови връхчета, цвят от бял глог, плодчета имел и листа от касис, разрязан на четири лимон и 2 супени лъжици мед. Вари се на тих огън още 15 минути. От отварата се пие 3 пъти дневно преди ядене по 50 г.
marica.bg
Овесът отдавна не е само конски “деликатес” - навлязъл е в менюто на западноевропееца във вид на любимата му овесена каша. Тази закуска си проби път и у нас като диетична и полезна храна. Тя е перфектният начин за започване на деня, особено ако се опитвате да предотвратите или лекувате сърдечносъдови заболявания или диабет.
Овесът, овесените трици и овесените ядки съдържат специфичен вид влакна, известни като бетаглюкани. Благоприятният им ефект върху нивото на холестерола е доказан. Хората с висок холестерол се нуждаят само от 3 грама разтворими фибри дневно. Те се съдържат в една купичка овесени ядки. Чрез нея е възможно общият холестерол да бъде намален с до 23.8%.
Освен това антиоксидантни съединения в овеса помагат за предотвратяваното на уврежданията от свободните радикали. Това намалява риска от сърдечносъдови заболявания.
Овесът е богат източник на магнезий - минерал, който играе роля при образуването на повече от 300 ензима, включително такива, свързани с абсорбирането на гликозата и секрецията на инсулин.
По-малко известно е обаче, че овесът е една от най-добрите билки за подпомагане на нервната система при стрес. Особено подходящ е при нервна преумора и изтощение, свързани с депресия (в такъв случай може да се комбинира с шлемник и див пелин).
Белтъчините на овеса, подобно на белтъчините на соята, са особено ценни. Овесеното брашно е добро диетично средство за болни в период на възстановяване.
При гастрити, ентерити и колити добро помощно лечебно средство е кашата от овесено брашно или овесени ядки. Овесените ядки се препоръчват и при чревни разстройства. На овесените ядки се приписва свойството да благоприятстват растежа на косата.
Използват се лечебните свойства на овесеното брашно, овесените ядки и овесената слама. При фебрилни състояния, а също и при подагра се препоръчва овесено питие, приготвено чрез варене на 40 г овес в половин литър вода. Поради богатото си съдържание на силициева киселина овесената слама, накисната в топла вана, е добро облекчаващо средство при подагра и ревматизъм. Силна отвара от овесена слама и дъбови кори е добро средство при потене на краката (баня с продължителност 15-20 минути).
Напоследък голям интерес предизвикват научни съобщения за ефикасното действие на тинктура от овес срещу пристрастяването към морфин и тютюнопушене. Индийската народна медицина отдавна използва отвара от овес за лечение на пристрастяването към опиум и към тютюнопушене.
- Чай се приготвя, като 1 супена лъжица овес или овесени ядки се варят продължително в две чаши вода. Още по-добре е да се залеят с водата вечерта и на следната сутрин да се варят.
- Напитка за изтощени след продължително боледуване хора се приготвя, като чаша овес (или овесени ядки) се заливат с пет чаши вода, изваряват се до гъстотата на течен кисел, прецежда се, към отварата се прибавя равно количество мляко и отново се възварява. Тогава се прибавят 4 чаени лъжички мед и пак се възварява. Употребява се затоплена на два-три пъти за един ден.
- Отвара от овесена слама за бани при ревматизъм се приготвя, като половин или 1 кг ситно нарязана овесена слама се вари половин час с няколко литра вода, след което се прецежда и се прибавя към топлата вода във ваната. За вани на краката при потене 300 г овесена слама се вари в кофа вода.
- Превантивно срещу атеросклероза действа рецепта с овес, препоръчвана от Петър Димков. В 1800 г вода се слагат и варят 15 минути на тих огън по 2 супени лъжици овес и наситнени корени коприва, както и 7 счукани ореха заедно с черупките. Към получената отвара се прибавят 3 супени лъжици наситнени цвят и листа от очанка и по 1 супена лъжица борови връхчета, цвят от бял глог, плодчета имел и листа от касис, разрязан на четири лимон и 2 супени лъжици мед. Вари се на тих огън още 15 минути. От отварата се пие 3 пъти дневно преди ядене по 50 г.
marica.bg
ЗИМНА ДЕПРЕСИЯ
Зимата е времето, през което човек сякаш се намира в ''царството на
мъртвите'' както казвали древните гърци. Слънцето бързо залязва, темпът
на живот се забавя, природата спи дълбокия си сън. През това време на
годината е възможно бързо претоварване на човешкия организъм, изтощаване
и депресия.
Много психиатри смятат, че основна причина е недостигът на серотонин - вещество, изработвано в главния мозък. При хиперсензитивните хора недостигът на слънчева светлина предизвиква намаляване именно на серотонина. Наблюдават се апатични реакции от страна на организма - например повишен апетит и по-продължителен сън, т.е. човек се успива всяка сутрин. Тази чувствителност към светлината е наследствена в една трета от случаите. Психиатрите препоръчват на своите пациенти фототерапия със светлина. Предлагат ултравиолетово излъчване. Сеансите се провеждат сутрин в продължение на два часа. Важно е светлината да се възприема с очите. Само след четири дни вече се наблюдава ефект - повишава се настроението и се подобрява самочувствието. Максималният ефект настъпва след две седмици.
Проведените изследвания показали, че там, където има много слънце през цялата година, например във Флорида, много по-рядко хората страдат от депресия. Докато в северните региони това явление се среща по-често. Зимните депресивни епизоди по принцип се вливат в голямата депресия, която е започнала дълго време преди това. Вижте симптомите, които предизвикват наличието на депресия:
безсъние или неспокоен сън загуба на апетита или преяждане умора или понижена активност трудно съсредоточване на вниманието чувство за безнадеждност тъга, тревога стесняване кръга на интересите колебание в настроението - сутрин обикновено сечувстваме по зле от вечерта различни болестни усещания понижаване на половото влечение и неспособност да изпитате удоволствие от обичайните радости мисли за смъртта или за самоубииство.
Чувството за вина и грях оказва влияние за възникване на депресията, установили психолозите. Но не и религията. Точно обратното - сред вярващите хора е най-нисък процента от болни с депресия. Специалистите предполагат, че житейските събития, съпровождани със стресове, играят първична и принципна роля за възникване на депресията. Знаем кои са силните стресове - загуба на близък човек, загуба на работното място.... Но има състояния, които само напомнят на депресия. Те се характеризират с повишена умора, лошо настроение, неспокоен сън. С тези състояния можете да опитате да се справите сами. Ще се наложи сериозно да се заемете, да ''се вземете в ръце'', както се казва. И тук методите не са непознати - спортувайте, разхождайте се на чист въздух, закалявайте се. Помислете за междуличностните конфликти, които са ви се случвали в последно време. И какво искате да промените в живота си. Намерете начин да го постигнете. Спомнете си с какво сте обичали да се занимавате по-рано. Може да сте обичали да четете, да рисувате, да слушате музика, да бродирате, да ходите на кино, театър, да се занимавате със спорт. Помислете за работа или дейност, която би ви направила истински щастливи.
http://jensko-zarstvo.com/
Много психиатри смятат, че основна причина е недостигът на серотонин - вещество, изработвано в главния мозък. При хиперсензитивните хора недостигът на слънчева светлина предизвиква намаляване именно на серотонина. Наблюдават се апатични реакции от страна на организма - например повишен апетит и по-продължителен сън, т.е. човек се успива всяка сутрин. Тази чувствителност към светлината е наследствена в една трета от случаите. Психиатрите препоръчват на своите пациенти фототерапия със светлина. Предлагат ултравиолетово излъчване. Сеансите се провеждат сутрин в продължение на два часа. Важно е светлината да се възприема с очите. Само след четири дни вече се наблюдава ефект - повишава се настроението и се подобрява самочувствието. Максималният ефект настъпва след две седмици.
Проведените изследвания показали, че там, където има много слънце през цялата година, например във Флорида, много по-рядко хората страдат от депресия. Докато в северните региони това явление се среща по-често. Зимните депресивни епизоди по принцип се вливат в голямата депресия, която е започнала дълго време преди това. Вижте симптомите, които предизвикват наличието на депресия:
безсъние или неспокоен сън загуба на апетита или преяждане умора или понижена активност трудно съсредоточване на вниманието чувство за безнадеждност тъга, тревога стесняване кръга на интересите колебание в настроението - сутрин обикновено сечувстваме по зле от вечерта различни болестни усещания понижаване на половото влечение и неспособност да изпитате удоволствие от обичайните радости мисли за смъртта или за самоубииство.
Чувството за вина и грях оказва влияние за възникване на депресията, установили психолозите. Но не и религията. Точно обратното - сред вярващите хора е най-нисък процента от болни с депресия. Специалистите предполагат, че житейските събития, съпровождани със стресове, играят първична и принципна роля за възникване на депресията. Знаем кои са силните стресове - загуба на близък човек, загуба на работното място.... Но има състояния, които само напомнят на депресия. Те се характеризират с повишена умора, лошо настроение, неспокоен сън. С тези състояния можете да опитате да се справите сами. Ще се наложи сериозно да се заемете, да ''се вземете в ръце'', както се казва. И тук методите не са непознати - спортувайте, разхождайте се на чист въздух, закалявайте се. Помислете за междуличностните конфликти, които са ви се случвали в последно време. И какво искате да промените в живота си. Намерете начин да го постигнете. Спомнете си с какво сте обичали да се занимавате по-рано. Може да сте обичали да четете, да рисувате, да слушате музика, да бродирате, да ходите на кино, театър, да се занимавате със спорт. Помислете за работа или дейност, която би ви направила истински щастливи.
http://jensko-zarstvo.com/
Танци и депресия
Тинейджърките, които танцуват редовно, по-лесно се справят с
психосоматичните проблеми - депресия, хронична умора, главоболие и
стрес, твърдят шведски учени в статия, публикувана в списанието Archives
of Pediatrics and Adolescent medicine.
Авторът на изследването, доктор Ана Дюберг е изследвала как влияят танците върху самочувствието на момичетата с различни типове психосоматични разстройства.
В експеримента участваха 112 момичета на възраст от 13 до 18 години, които са страдали от депресия, тревожно състояние, оплаквали са се от постоянна умора, главоболие, а също така болки в гърба и шията. 59 момичета са били записани в школа за танци, която са посещавали два пъти седмично в течение на 8 месеца. Останалите участници в експеримента са влезли в контролна група, която не е променяла своя начин на живот.
Резултатите от изследването са показали, че танцуващите момичета значително са подобрили своето състояние, като положителният ефект се е запазил цяла година след приключването на "танцувалното лечение".
Всички 91% момичета са оценили лечението с танци като положително преживяване, се казва в статията.
http://bg.time.mk/
Авторът на изследването, доктор Ана Дюберг е изследвала как влияят танците върху самочувствието на момичетата с различни типове психосоматични разстройства.
В експеримента участваха 112 момичета на възраст от 13 до 18 години, които са страдали от депресия, тревожно състояние, оплаквали са се от постоянна умора, главоболие, а също така болки в гърба и шията. 59 момичета са били записани в школа за танци, която са посещавали два пъти седмично в течение на 8 месеца. Останалите участници в експеримента са влезли в контролна група, която не е променяла своя начин на живот.
Резултатите от изследването са показали, че танцуващите момичета значително са подобрили своето състояние, като положителният ефект се е запазил цяла година след приключването на "танцувалното лечение".
Всички 91% момичета са оценили лечението с танци като положително преживяване, се казва в статията.
http://bg.time.mk/
Какво ни докарва всекидневният стрес
Всекидневният стрес може да
ни докара хронична умора, депресия или дори болки в гърлото, разкрива
неврологът Георги Ангов от Александровска болница. С настъпването на
есента много хора се оплакват от умора, която ги съпровожда през целия
ден, раздразнителност, лошо настроение, проблеми със съня или неясни
болки в ставите и мускулите. Рядко хората с такива симптоми търсят помощ
от лекар, но ако те не минават за няколко дни, трябва да се допитаме до
специалист.
Понякога истинската причина се открива трудно. Възможно е някои хора да проявяват чувствителност към честите промени в атмосферното налягане и температурите, казва д-р Ангов. Това се наблюдава най-вече хората с хронични заболявания и малките деца. Промените в налягането изостря по-осезаемо оплакванията при неврологични заболявания. Болни от мигрена споедлят че пристъпите зачестяват или се обострят. Може да се влоши също и състоянието на хора с депресии или тревожност.
Неврологът обаче не препоръчва хората сами да си поставя диагноза, а да питат лекаря. Това е така, защото при такива оплаквания трябва да се проверят и изключат много други заболявания на сърдечносъдовата система, кръвта, обяснява д-р Ангов. Само доктор може да оцени как е общото физическо здраве. Може да бъдат открити психични смущения или хронична умора.
Основна причина за нея е стресът, който се повтаря всеки ден. Това е малко спорен термин, който не се приема от всички медицински специалисти. Това е умора, която не отминава с почивка. Човек се чувства отпаднал, не му се работи. След нормален сън не е отпочинал и неголеми физически усилия водят до отпадналост. Под тези симптоми могат да се крият и заболявания на нервната система, допълва д-р Ангов.
Често се говори невроза, но тя може да е признак за различни заболявания. Означава функционални разстройства на нервната система, без да са налице психични отклонения като халюцинации или илюзии. За диагнозата специалистите използват по-точни понятия като синдром на генерализирана тревожност, депресия или паническо разстройство.
Напрегнатият начин на живот нерядко е причина за депресията. Тя се проявява със загуба на енергия и увереност в себе си, понижено настроение, обяснява неврологът. Има и тревожно-депресивно разстройство. Друга форма на неврозата е паническо разстройство. Това са кризи, които са по-краткотрайни - по 20 мин. Страхът връхлита внезапно, но се появяват и псевдо-телесни симптоми. Появяват се сърцебиене, задух, топли и студени вълни. При доста хора в такъв момент се появяват и фобии.
Стресът променя биохимията в мозъка, обяснява д-р Ангов. Намалява концентрацията на серотонин - хормонът на щастието. Когато той се изчерпа, се появяват тревожни и панически атаки. Лекуваме тези състояния с антидепресанти, понеже не можем да отстраним причината - гневния шеф или стреса в работата, казва д-р Ангов. Медикаментите възстановяват нарушената биохимия в организма. Хората се притесняват да потърсят специалист, защото смятали, че е несериозно да отидат на лекар с подобни оплаквания. Отлага ли се лечението, се стига и до реални физически проблеми - появяват се хипертония и диабет.
Продължителният стрес води и до срив на имунната система. Може да се прояви в чести настинки и болно гърло. От надбъбречната кора се отделя хормонът кортизол. Той потиска имунитета и това може да се прояви по много начини.
Не искам да звучи пресилено, но много злокачествени заболявания се проявяват точно тогава, споделя впечатления д-р Ангов. Стресът е опасен и трябва да се пазим от него. Усети ли, че нещата излизат извън баланс, човек трябва да се насочи към невролог или психиатър. Само така могат да се избегнат усложненията - т.нар. соматизация.
Спортът е най-ценният естествен антидепресант. Научно доказано е, че той повишава нивата на серотонин, което е от голяма полза за по-тревожните хора. Важно е храненето да е балансирано - с риба и зеленчуци, а също и да се спи достатъчно.
По думите на лекаря все още се срещат предразсъдъци, че ако пиеш антидепресанти, значи си луд. В западните страни те масово се използват, но у нас не са така разпространени като употреба. Тези медикаменти не водят до зависимост. Понякога имат странични ефекти, но само при 3-4% от болните. Ако медикаментът даде странични ефекти, имало десетки варианти, с които да го заменят.
bolenzdrav.com
Понякога истинската причина се открива трудно. Възможно е някои хора да проявяват чувствителност към честите промени в атмосферното налягане и температурите, казва д-р Ангов. Това се наблюдава най-вече хората с хронични заболявания и малките деца. Промените в налягането изостря по-осезаемо оплакванията при неврологични заболявания. Болни от мигрена споедлят че пристъпите зачестяват или се обострят. Може да се влоши също и състоянието на хора с депресии или тревожност.
Неврологът обаче не препоръчва хората сами да си поставя диагноза, а да питат лекаря. Това е така, защото при такива оплаквания трябва да се проверят и изключат много други заболявания на сърдечносъдовата система, кръвта, обяснява д-р Ангов. Само доктор може да оцени как е общото физическо здраве. Може да бъдат открити психични смущения или хронична умора.
Основна причина за нея е стресът, който се повтаря всеки ден. Това е малко спорен термин, който не се приема от всички медицински специалисти. Това е умора, която не отминава с почивка. Човек се чувства отпаднал, не му се работи. След нормален сън не е отпочинал и неголеми физически усилия водят до отпадналост. Под тези симптоми могат да се крият и заболявания на нервната система, допълва д-р Ангов.
Често се говори невроза, но тя може да е признак за различни заболявания. Означава функционални разстройства на нервната система, без да са налице психични отклонения като халюцинации или илюзии. За диагнозата специалистите използват по-точни понятия като синдром на генерализирана тревожност, депресия или паническо разстройство.
Напрегнатият начин на живот нерядко е причина за депресията. Тя се проявява със загуба на енергия и увереност в себе си, понижено настроение, обяснява неврологът. Има и тревожно-депресивно разстройство. Друга форма на неврозата е паническо разстройство. Това са кризи, които са по-краткотрайни - по 20 мин. Страхът връхлита внезапно, но се появяват и псевдо-телесни симптоми. Появяват се сърцебиене, задух, топли и студени вълни. При доста хора в такъв момент се появяват и фобии.
Стресът променя биохимията в мозъка, обяснява д-р Ангов. Намалява концентрацията на серотонин - хормонът на щастието. Когато той се изчерпа, се появяват тревожни и панически атаки. Лекуваме тези състояния с антидепресанти, понеже не можем да отстраним причината - гневния шеф или стреса в работата, казва д-р Ангов. Медикаментите възстановяват нарушената биохимия в организма. Хората се притесняват да потърсят специалист, защото смятали, че е несериозно да отидат на лекар с подобни оплаквания. Отлага ли се лечението, се стига и до реални физически проблеми - появяват се хипертония и диабет.
Продължителният стрес води и до срив на имунната система. Може да се прояви в чести настинки и болно гърло. От надбъбречната кора се отделя хормонът кортизол. Той потиска имунитета и това може да се прояви по много начини.
Не искам да звучи пресилено, но много злокачествени заболявания се проявяват точно тогава, споделя впечатления д-р Ангов. Стресът е опасен и трябва да се пазим от него. Усети ли, че нещата излизат извън баланс, човек трябва да се насочи към невролог или психиатър. Само така могат да се избегнат усложненията - т.нар. соматизация.
Спортът е най-ценният естествен антидепресант. Научно доказано е, че той повишава нивата на серотонин, което е от голяма полза за по-тревожните хора. Важно е храненето да е балансирано - с риба и зеленчуци, а също и да се спи достатъчно.
По думите на лекаря все още се срещат предразсъдъци, че ако пиеш антидепресанти, значи си луд. В западните страни те масово се използват, но у нас не са така разпространени като употреба. Тези медикаменти не водят до зависимост. Понякога имат странични ефекти, но само при 3-4% от болните. Ако медикаментът даде странични ефекти, имало десетки варианти, с които да го заменят.
bolenzdrav.com
Дефицитът на Омега-3 мастни киселини обяснява склонността към депресии при жените
Връзката между недостига на Омега-3 мастни киселини и депресивните
настроения се доказва от редица изследвания и е особено изразено при
бременните и жените, които скоро са станали майки. Учените са
категорични, че включването в хранителния им режим на риби, богати на
Омега-3 мастни киселини, ще им помогне да се спасят от следродилната
депресия. Това показват заключенията на екип специалисти от Университета
на Монреал, публикувани в специализираното издание Canadian Journal of Psychiatry.
Ръководителят на изследването,
д-р Гейбриъл Шапиро от Университета на Монреал и Изследователския
център към Специализираната майчинска и педиатрична болница „Сен Жюстин”
уточнява, че съществува връзка между нивата на Омега-3 мастните
киселини и химичните процеси, свързани с отделянето на регулиращия
настроенията хормон серотонин.
Дефицитът на Омега-3 мастни киселини възниква както поради недостатъчен прием на богати на Омега-3 мастни киселини храни, така и на факта че големи количества от тези киселини се отдават на бебето през плацентата още по време на бременността, а след това и по време на кърменето с майчиното мляко. По този начин недостигът на Омега-3 мастни киселини може да остане чувствителен най-малко 6 седмици след раждането.
По тази причина се препоръчва бременните и кърмачките да консумират поне 226 гр., но не повече от 340 гр. риба или др. морска храна с високо съдържание на Омега-3 мастни киселини, като при това трябва да изключат от менюто определени видове риба, които съдържат големи количества живак. Живакът, който се натрупва в някои видове риба може да увреди нервната система на зародиша или новороденото, което още се захранва с кърма, се посочва в The Dietary Guidelines for Americans.
Рискът от следродилна депресия е по-висок при майките под 20-годишна възраст, тези които приемат по-големи количества алкохол, имат непланирана бременност, имат медицинска история по отношение на депресии или биполярно разстройство, очертава си да бъдат самотни майки или са в стресова връзка или страдат от недостиг на финансови средства, което се отразява пряко на начина им на хранене, допълва Medline Plus.
Следродилната депресия може да се прояви от първите месеци до година след раждането. Най-често обаче симптомите й се забелязват около 3-ия месец след раждането. Между 14 и 23% от бъдещите майки проявяват симптоми на депресия още по време на бременността, сочи доклад на Американската психиатрична асоциация (APA) и Американския конгрес на акушерите и гинеколозите (ACOG).
Как Омега-3 влияят на настроението?
Изследвания в няколко направления откриха доказателства, че количествата приемани Омега-3 мастни киселини са свързани с разстройствата на настроенията и с депресията в частност. Беше доказано, че:
• Концентрацията на Омега-3 влияе на производството на „невротрофични (неврозащитни, б. ред.) фактори”, които регулират растежа на нови мозъчни клетки.
• От концентрацията на Омега-3 зависи степента на експресивност на гените, свързани с мозъчната дейност.
• Омега-3 и Омега-6 мастните киселини се метаболизират от една и съща група ензими. Някои от продуктите на метаболизма на Омега-3 обаче са противовъзпалителни агенти, докато продуктите от обмяната на Омега-6 са провъзпалителни агенти. Засилените възпалителни процеси се свързват както с възникването на депресия, така и с развитието на хронични заболявания като болестите на сърцето, например.
• Една от Омега-3 мастните киселини, докозахексаеновата киселина (DHA) е компонент в изключително важното съотношение на DHA спрямо Омега-6 и останалите мастни киселини в мозъка, което има отношение към възможностите на мозъчните клетки да комуникират помежду си.
• Последните мета-анализи обаче показват, че другата основна Омега-3 мастна киселина – ейкозапентаеновата киселина (EPA) има по-мощно терапевтично действие срещу симптомите на депресията, тъй като клиничните изследвания показват, че чистата ЕPA или Омега-3 суплементите с по-високо съдържание на ЕРА имат по-силен ефект, отколкото чистата DHA или Омега-3 суплементите с по-високо съдържание на DHA.
• Към момента е проведено само едно сравнително изследване за ефекта на различните дози Омега-3 мастни киселини при лечението на депресия. В рамките на това проучване, участниците приемали дози от 0, 1, 2 или 4 гр. чиста етил-EPA дневно, като най-голямо подобрение на настроението и психическото състояние демонстрирали тези, които приемали 1 гр. чиста EPA.
ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ОМЕГА-3 МАСТНИ КИСЕЛИНИ:
Морска храна. Това е най-богатият източник на дълговерижни Омега-3 мастни киселини, като най-високи концентрации на Омега-3 осигуряват мазните риби като аншоата, сардините, скумрията, херингата, атлантическата сьомга, пъстървата, рибата-меч и рибата-тон.
Опасността от замърсители и тежки метали:
• Някои риби съдържат високи нива на метилживак и други замърсители като органохлорините. Такива са най-често големите, хищни и дълго живеещи риби като рибата-меч, различните видове акули и рибата-тон. Консумирането на големи количества от тези риби може да доведе до приема на недопустимо големи количества опасни за здравето замърсители и тежки метали.
За да се предотврати подобно отравяне на организма, Агенцията за хранителни стандарти на Австралия и Нова Зеландия (FSANZ) предлага следните препоръчителни стандарти за консумацията на риба:
Количествата и видовете риба, годни за безопасна консумация
* Порцията от 150 гр. риба за възрастни и по-големите деца се равнява на ок. 2 замразени панирани рибни порции
* Порцията от 75 гр. за малки деца се равнява на ок. 3 рибени пръстчета (които обикновено се правят от рибата хоки).
Вегетариански източници на Омега-3 мастни киселини:
• Лененото семе, рапицата, соевите масла, конопа, орехите и ореховото масло са богати на алфа-линоленова киселина (ALA) или „майката” на останалите Омега-3 мастни киселини, която може да се метаболизира в черния дроб до EPA и DHA. При хората обаче това превръщане се ограничава от редица фактори като стреса, процесите на стареене, заболявания или особености на хранителния режим, които могат да нарушат този процес.
ЗАБЕЛЕЖКА: Високите дози Омега-3 действат като антикоагулант (разреждат кръвта), поради което е необходимо да се консултирате предварително с личния си лекар, преди да приемате дози от 3 или повече гр. дневно или въобще да не го правите, ако сте хемофилици, например. Препоръчва се да се консултирате с лекар, преди да започнете суплементния прием на Омега-3 мастни киселини ако вземате противосъсирващи медикаменти като Варфарин, за да се избегне опасността от масирани кръвотечения.
http://muskuli.com/
Дефицитът на Омега-3 мастни киселини възниква както поради недостатъчен прием на богати на Омега-3 мастни киселини храни, така и на факта че големи количества от тези киселини се отдават на бебето през плацентата още по време на бременността, а след това и по време на кърменето с майчиното мляко. По този начин недостигът на Омега-3 мастни киселини може да остане чувствителен най-малко 6 седмици след раждането.
По тази причина се препоръчва бременните и кърмачките да консумират поне 226 гр., но не повече от 340 гр. риба или др. морска храна с високо съдържание на Омега-3 мастни киселини, като при това трябва да изключат от менюто определени видове риба, които съдържат големи количества живак. Живакът, който се натрупва в някои видове риба може да увреди нервната система на зародиша или новороденото, което още се захранва с кърма, се посочва в The Dietary Guidelines for Americans.
Рискът от следродилна депресия е по-висок при майките под 20-годишна възраст, тези които приемат по-големи количества алкохол, имат непланирана бременност, имат медицинска история по отношение на депресии или биполярно разстройство, очертава си да бъдат самотни майки или са в стресова връзка или страдат от недостиг на финансови средства, което се отразява пряко на начина им на хранене, допълва Medline Plus.
Следродилната депресия може да се прояви от първите месеци до година след раждането. Най-често обаче симптомите й се забелязват около 3-ия месец след раждането. Между 14 и 23% от бъдещите майки проявяват симптоми на депресия още по време на бременността, сочи доклад на Американската психиатрична асоциация (APA) и Американския конгрес на акушерите и гинеколозите (ACOG).
Как Омега-3 влияят на настроението?
Изследвания в няколко направления откриха доказателства, че количествата приемани Омега-3 мастни киселини са свързани с разстройствата на настроенията и с депресията в частност. Беше доказано, че:
• Концентрацията на Омега-3 влияе на производството на „невротрофични (неврозащитни, б. ред.) фактори”, които регулират растежа на нови мозъчни клетки.
• От концентрацията на Омега-3 зависи степента на експресивност на гените, свързани с мозъчната дейност.
• Омега-3 и Омега-6 мастните киселини се метаболизират от една и съща група ензими. Някои от продуктите на метаболизма на Омега-3 обаче са противовъзпалителни агенти, докато продуктите от обмяната на Омега-6 са провъзпалителни агенти. Засилените възпалителни процеси се свързват както с възникването на депресия, така и с развитието на хронични заболявания като болестите на сърцето, например.
• Една от Омега-3 мастните киселини, докозахексаеновата киселина (DHA) е компонент в изключително важното съотношение на DHA спрямо Омега-6 и останалите мастни киселини в мозъка, което има отношение към възможностите на мозъчните клетки да комуникират помежду си.
• Последните мета-анализи обаче показват, че другата основна Омега-3 мастна киселина – ейкозапентаеновата киселина (EPA) има по-мощно терапевтично действие срещу симптомите на депресията, тъй като клиничните изследвания показват, че чистата ЕPA или Омега-3 суплементите с по-високо съдържание на ЕРА имат по-силен ефект, отколкото чистата DHA или Омега-3 суплементите с по-високо съдържание на DHA.
• Към момента е проведено само едно сравнително изследване за ефекта на различните дози Омега-3 мастни киселини при лечението на депресия. В рамките на това проучване, участниците приемали дози от 0, 1, 2 или 4 гр. чиста етил-EPA дневно, като най-голямо подобрение на настроението и психическото състояние демонстрирали тези, които приемали 1 гр. чиста EPA.
ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ОМЕГА-3 МАСТНИ КИСЕЛИНИ:
Морска храна. Това е най-богатият източник на дълговерижни Омега-3 мастни киселини, като най-високи концентрации на Омега-3 осигуряват мазните риби като аншоата, сардините, скумрията, херингата, атлантическата сьомга, пъстървата, рибата-меч и рибата-тон.
Опасността от замърсители и тежки метали:
• Някои риби съдържат високи нива на метилживак и други замърсители като органохлорините. Такива са най-често големите, хищни и дълго живеещи риби като рибата-меч, различните видове акули и рибата-тон. Консумирането на големи количества от тези риби може да доведе до приема на недопустимо големи количества опасни за здравето замърсители и тежки метали.
За да се предотврати подобно отравяне на организма, Агенцията за хранителни стандарти на Австралия и Нова Зеландия (FSANZ) предлага следните препоръчителни стандарти за консумацията на риба:
Количествата и видовете риба, годни за безопасна консумация
| Бременни жени и родилки1 порция = 150 гр.* | Деца (до 6-годишна възраст)1 порция = 75 гр.* | Останалата част от населението1 порция = 150 гр.* |
| 2-3 порции седмично от всякаква риба, с изключение на атлантически големоглав (морски костур), морска котла (морски вълк), акула или риба-меч (марлин) | 2-3 порции седмично всякаква риба, с изключение на акула или риба-меч (марлин) | |
| ИЛИ | ИЛИ | |
| 1 порция седмично атлантически големоглав (морски костур) или морска котла (морски вълк) и никаква др. риба през тази седмица | 1 порция седмично акула или риба-меч (марлин) и никаква др. риба през тази седмица | |
| ИЛИ | ||
| 1 порция на 2 седмици акула или риба-меч (марлин) и никаква др. риба за този период от време. | ||
* Порцията от 150 гр. риба за възрастни и по-големите деца се равнява на ок. 2 замразени панирани рибни порции
* Порцията от 75 гр. за малки деца се равнява на ок. 3 рибени пръстчета (които обикновено се правят от рибата хоки).
Вегетариански източници на Омега-3 мастни киселини:
• Лененото семе, рапицата, соевите масла, конопа, орехите и ореховото масло са богати на алфа-линоленова киселина (ALA) или „майката” на останалите Омега-3 мастни киселини, която може да се метаболизира в черния дроб до EPA и DHA. При хората обаче това превръщане се ограничава от редица фактори като стреса, процесите на стареене, заболявания или особености на хранителния режим, които могат да нарушат този процес.
ЗАБЕЛЕЖКА: Високите дози Омега-3 действат като антикоагулант (разреждат кръвта), поради което е необходимо да се консултирате предварително с личния си лекар, преди да приемате дози от 3 или повече гр. дневно или въобще да не го правите, ако сте хемофилици, например. Препоръчва се да се консултирате с лекар, преди да започнете суплементния прием на Омега-3 мастни киселини ако вземате противосъсирващи медикаменти като Варфарин, за да се избегне опасността от масирани кръвотечения.
http://muskuli.com/
Пет правила срещу депресия
Стрес, изнервеност, депресия - това са най-разпространените оплаквания
около проблемите с емоционалното здраве, които ни атакуват с
настъпването на студа в края на есента. Има начини да ги преодолеем...
1. Напоследък съм в постоянно лошо настроение. Депресия ли е това?
Депресията е сериозно заболяване, не е просто лошо настроение. За да си направите самодиагноза, просто си отговорете на въпроса: Имам ли сериозна причина да съм в лошо настроение? И ако партньорът ви изневерява, ако са ви уволнили от работа, ако нямате пари, то лошото настроение е съвсем нормално състояние, дори за много дълго време. Депресията е далеч по-сложно състояние: тя засяга не само настроението ви, но и целия живот - нарушения на съня, на апетита и хранителните навици, на либидото. По време на депресия човек трудно се вдига от леглото и си налага да свърши каквото и да било.
2. Как да престана да се нервирам? Постоянно се дразня и си го изкарвам на семейството си...
Хроничната изнервеност се появява, когато чувствителнсотта и неудовлетвореността са изострени. Човек е превъзбуден, изпитва постоянно чувство на тревога, кипи от енергия, а същевременно тази енергия не се превръща в целенасочени действия, т.е. когато не се стреми да удовлетвори потребностите си. Възможно е това състояние да е предизвикано от факта, че на човек му се налага да обслужва чужди интереси и да игнорира своите собствени. Когато сме удовлетворени - сме спокойни. Трябва да се опитаме да си обясним кои от важните, значимите ни потребности остават постоянно неудовлетворени. А също и чии потребности тогава удовлетворяваме?
3. Заради работата си живея в постоянно напрежение. Взема ли си седмица отпуска - напрежението изчезва. Има ли начин да си почивам, без да губя цяла седмица за това?
Ако страдате от хроничен стрес, трябва да откриете истинската причина за него - само така можете да го понижите. Ако сте в състояние на постоянна тревожност или си поставяте прекалено високи изисквания, или просто не си давате възможност да си починете. Причините човек да не може да се измъкне от състояние на тревожност могат да са много. Ако умеете да си починете за седмица, помислете си какво се случва тогава, какво е различното по време на отпуската, което не липсва в делничния ви живот? Опитайте се да си го дадете - това, което ви “измъква” от стреса по време на отпуската.
4. Много ми е трудно да отказвам на хората. Имам чувството, че всички ме използват и все пак не мога да казвам “не”.
Представете си че всеки път, когато ви се иска, казвате “не” и си отговорете на въпроса: Какво ще стане? Може в детството ви да си ви набили в главата, че е невъзпитано, че не е хубаво децата да казват “не”. Често човек живее с някакви нереални фантазии и представи: че ако откаже, моментално всички ще го зарежат. Представите и фантазиите обаче е добре постоянно да проверяваме, да “сверяваме” с реалността. Отговорете си и на още един въпрос: На кого ми е трудно да казвам “не”? Може би това е един-единствен човек, на когото ви е трудно да кажете ясно и категорично “не”. Който постоянно нарушава личното ви пространство? Този човек може да е майка ви, партньорът ви, шефът... И когато не можете да отказвате на един човек, вие решавате, че сте неспособен да отказвате на хората изобщо и това е черта на характера ви.
5. Трябва ли да говоря за проблемите си? Старая се да преживявам всички проблеми вътре в себе си, за да не тревожа близките си...
Повечето хора умеят да се опират на социалното си обкръжение, когато имат проблеми. Приятели, роднини, близки - можете да се оплачете, те могат да ви помогнат със съвет или по друг начин. Ако сте избрали да преживявате всичко сам, без да показвате проблемите си - това не е нито лошо, нито хубаво - така или иначе това е въпрос на личен избор.
http://dete.bg/
1. Напоследък съм в постоянно лошо настроение. Депресия ли е това?
Депресията е сериозно заболяване, не е просто лошо настроение. За да си направите самодиагноза, просто си отговорете на въпроса: Имам ли сериозна причина да съм в лошо настроение? И ако партньорът ви изневерява, ако са ви уволнили от работа, ако нямате пари, то лошото настроение е съвсем нормално състояние, дори за много дълго време. Депресията е далеч по-сложно състояние: тя засяга не само настроението ви, но и целия живот - нарушения на съня, на апетита и хранителните навици, на либидото. По време на депресия човек трудно се вдига от леглото и си налага да свърши каквото и да било.
2. Как да престана да се нервирам? Постоянно се дразня и си го изкарвам на семейството си...
Хроничната изнервеност се появява, когато чувствителнсотта и неудовлетвореността са изострени. Човек е превъзбуден, изпитва постоянно чувство на тревога, кипи от енергия, а същевременно тази енергия не се превръща в целенасочени действия, т.е. когато не се стреми да удовлетвори потребностите си. Възможно е това състояние да е предизвикано от факта, че на човек му се налага да обслужва чужди интереси и да игнорира своите собствени. Когато сме удовлетворени - сме спокойни. Трябва да се опитаме да си обясним кои от важните, значимите ни потребности остават постоянно неудовлетворени. А също и чии потребности тогава удовлетворяваме?
3. Заради работата си живея в постоянно напрежение. Взема ли си седмица отпуска - напрежението изчезва. Има ли начин да си почивам, без да губя цяла седмица за това?
Ако страдате от хроничен стрес, трябва да откриете истинската причина за него - само така можете да го понижите. Ако сте в състояние на постоянна тревожност или си поставяте прекалено високи изисквания, или просто не си давате възможност да си починете. Причините човек да не може да се измъкне от състояние на тревожност могат да са много. Ако умеете да си починете за седмица, помислете си какво се случва тогава, какво е различното по време на отпуската, което не липсва в делничния ви живот? Опитайте се да си го дадете - това, което ви “измъква” от стреса по време на отпуската.
4. Много ми е трудно да отказвам на хората. Имам чувството, че всички ме използват и все пак не мога да казвам “не”.
Представете си че всеки път, когато ви се иска, казвате “не” и си отговорете на въпроса: Какво ще стане? Може в детството ви да си ви набили в главата, че е невъзпитано, че не е хубаво децата да казват “не”. Често човек живее с някакви нереални фантазии и представи: че ако откаже, моментално всички ще го зарежат. Представите и фантазиите обаче е добре постоянно да проверяваме, да “сверяваме” с реалността. Отговорете си и на още един въпрос: На кого ми е трудно да казвам “не”? Може би това е един-единствен човек, на когото ви е трудно да кажете ясно и категорично “не”. Който постоянно нарушава личното ви пространство? Този човек може да е майка ви, партньорът ви, шефът... И когато не можете да отказвате на един човек, вие решавате, че сте неспособен да отказвате на хората изобщо и това е черта на характера ви.
5. Трябва ли да говоря за проблемите си? Старая се да преживявам всички проблеми вътре в себе си, за да не тревожа близките си...
Повечето хора умеят да се опират на социалното си обкръжение, когато имат проблеми. Приятели, роднини, близки - можете да се оплачете, те могат да ви помогнат със съвет или по друг начин. Ако сте избрали да преживявате всичко сам, без да показвате проблемите си - това не е нито лошо, нито хубаво - така или иначе това е въпрос на личен избор.
http://dete.bg/
По-малко стрес, по-тънка талия
Даваме ли си сметка, колко съвършен е нашият организъм? Как всяка
клетка и всеки орган си имат своята роля за правилното функциониране на
нашето тяло? Тялото е уникална машина. То е подготвено за всяка една
ситуация, което се доказва с функцията на надбъбречните жлези, да
отделят т.нар. хормон на стерса-кортизол. Този хормон има няколко
основни функции.
Една от тях и може би изключително важна е регулирането на сърдечно-съдовата система и кръвното налягане. С неговото отделяне, организмът се подготвя за стресовата ситуация, или така да се каже преминава в друг режим, с цел да се самосъхрани. Изхождайки от факта, че всичко трябва да е в нормални граници, трябва да подчертаем, че кортизола също има определени норми, в границите на които, той изпълнява своята функция. Когато тези норми на хормона се нарушат, тогава се достига до пагубно въздействие върху организма ни.
Това пагубно въздействие се изразява, за огромен ужас на дамите, в трупането на мазнини, което естествено повлича след себе си и затлъстяването. Когато стреса, който при определени норми не вреди а е полезен, атакува тялото ни, започва да се отделя кортизол, това от своя страна води до предизвикване на отделянето на мастните киселини. Поначало, тези мастни киселини се ползват като източник на енергия, която ще е нужна, за да се отвърне по някакъв начин на стресовата атака. Това е нормалния развой на нещата, когато стреса е в нормални граници.
Когато обаче, отделянето на кортизол, придобие хроничност, и се повишават неговите нива, започва да се получава обратен ефект, т.е. вместо да ползва мастните киселини като източник на енергия, той започва да увеличава мазнините, което всъщност води до затлъстяването. Когато се увеличават мазнините, намалява мускулната маса, което е прекрасно условие за развитието на целулит, с който всяка една жена рано или късно започва да води война.
Ето тук е момента, в който се изразява прякото въздействие на стреса под формата на кортизол, затлъстяването и появата на целулита. Затова, мили дами, намерете начин, да предотвратявате стресовите ситуации. Опитайте се, с помощта на някакво любимо занимание и хоби, да уплътнявате времето си и да не позволявате ежедневните дози стрес да развалят вашата фигура. Идеята е проста, по-малко стрес, по-малко отделяне на кортизол и нормално използване на мастните киселини като източник на енергия.
http://dietite.net/
Една от тях и може би изключително важна е регулирането на сърдечно-съдовата система и кръвното налягане. С неговото отделяне, организмът се подготвя за стресовата ситуация, или така да се каже преминава в друг режим, с цел да се самосъхрани. Изхождайки от факта, че всичко трябва да е в нормални граници, трябва да подчертаем, че кортизола също има определени норми, в границите на които, той изпълнява своята функция. Когато тези норми на хормона се нарушат, тогава се достига до пагубно въздействие върху организма ни.
Това пагубно въздействие се изразява, за огромен ужас на дамите, в трупането на мазнини, което естествено повлича след себе си и затлъстяването. Когато стреса, който при определени норми не вреди а е полезен, атакува тялото ни, започва да се отделя кортизол, това от своя страна води до предизвикване на отделянето на мастните киселини. Поначало, тези мастни киселини се ползват като източник на енергия, която ще е нужна, за да се отвърне по някакъв начин на стресовата атака. Това е нормалния развой на нещата, когато стреса е в нормални граници.
Когато обаче, отделянето на кортизол, придобие хроничност, и се повишават неговите нива, започва да се получава обратен ефект, т.е. вместо да ползва мастните киселини като източник на енергия, той започва да увеличава мазнините, което всъщност води до затлъстяването. Когато се увеличават мазнините, намалява мускулната маса, което е прекрасно условие за развитието на целулит, с който всяка една жена рано или късно започва да води война.
Ето тук е момента, в който се изразява прякото въздействие на стреса под формата на кортизол, затлъстяването и появата на целулита. Затова, мили дами, намерете начин, да предотвратявате стресовите ситуации. Опитайте се, с помощта на някакво любимо занимание и хоби, да уплътнявате времето си и да не позволявате ежедневните дози стрес да развалят вашата фигура. Идеята е проста, по-малко стрес, по-малко отделяне на кортизол и нормално използване на мастните киселини като източник на енергия.
http://dietite.net/
Биологични причини за клинична депресия
Биологичните причини за клинична
депресия продължават да бъдат усилено изучавани. Особен напредък са
отбелязали учените в разбирането на мозъчните функции, влиянието на
невротрансмитерите и хормоните и други биологични процеси, както и как
те са свързани с появата на депресия.
Мозъчна функция при депресия
Мозъкът е “командният център” на човешкото тяло. Той контролира основните функции на нашите тела, движенията ни, нашите мисли и емоции. Изследователите на клиничната депресия, са склонни да изучават няколко аспекта на мозъчните структури, включителнo лимбичната система и функцията на невротрансмитерите в рамките на неврони.
Лимбична система
Учените, които се изследват клиничната депресия са особен заинтересувани от изследването на определена част на мозъка, наречена лимбична система. Това е частта от мозъка, която регулира активности като емоциите, физическите и сексуални нужди както и реакциите при стрес. Има някои структури от лимбичната система, които са от особено значение.
Една от тях е хипоталамусът, който се намира в основата на мозъка. Той е отговорен за много основни функции като телесната температура, съня, апетитa, сексуалното желание, реакциите на организма на стрес и др. Хипоталамусът контролира още функцията на хипофизната жлеза, която от своя страна е регулира ключови хормони.
Другата такава важна част от лимбичната система, която се асоциира с емоционалните реакции на човек, са амигдалата и хипокампуса. Дейността на лимбичната система е толкова важна и сложна, че всяко смущение в която и да е нейна част, може да окаже значително влияние на настроението и поведението ви.
Невротрнасмитери и неврони
За да разберем какво става в мозъка, когато човек заседне в клинична депресия, както и на какъв принцип работят антидепресантите, първо е важно да научим поне малко за функцията на невроните и невротрансмитерите.
В мозъка има специални химикали, наречени невротрансмитери и те изпълняват много на брой и много важни функции. Основно, те помагат за предаването на съобщения през структурите на мозъчните нервни клетки. Тези нервни клетки, наречени неврони, са специализирани да контролират определени дейности. Всеки един от нас има между 10-100 милиарда неврони в мозъка си. Когато правим каквото и да е – реагираме, изпитваме емоция, мислим – нашите неврони предават съобщения под формата на електричен импулс от една клетка на друга. Тези електрични импулси се предават между невроните с изумителната бързина от 1/5,000 от секундата. Именно благодарение на тази скорост нашият мозък има способността да реагира мигновено на стимули като болка например. Невроните се състоят от звездовидно клетъчно телце, няколко къси израстъци (дендрити) и един дълъг, наречен аксон. Химическите съобщение пътуват в мозъка като се предвижват чрез тези невронни структури.
Първо, електричен импулс се захваща от някой от дендритите на неврона. След това , импулсът се предвижва през клетъчното телце към аксона. Когато достигне аксона, електричният импулс се трансформира в химичен. Тези химични импулси или невротрансмитери, освободени от аксона, имат задачата да пренесат съобщението от един неврон до друг. Когато съобщението се прихванато от дендритите на съседния неврон то отново се трансформира в електричен импулс и процесът се повтаря отново. Невроните на практика не се докосват. Вместо това, химичното съобщение преминава от единия неврон към другия през малката празнина между двата неврона, наречена синапс.
Невротрансмитерите преминават от един неврон до друг в последователен ред. Те са специално оформени така, че след като преминат от един неврон в синапса, те могат да да „влязат“ в съседния неврон само от определени места, наречени рецептори. Невротрансмитерите могат да „влязат“ през различни рецептори обаче рецепторите от своя страна могат да приемат само определени типове невротрансмитери. Когато невротрансмитерът се закрепи за рецептора, химичното съобщение, което той носи, може или да се трансформира в електричен импулс и да продължи по пътя си към следващия неврон, или може да спре там, къде е. И в двата случая невротрансмитерът се откача от рецептора и отплува обратно в синапса. Тогава, той бива премахнат от там по два начина. Невротрансмитерът може да бъде разграден от химикал, наречен моноаминооксидаза или може да бъде обратно приет от неврона, който го е освободил. Вторият случай се нарича обратно захващане.
От около 30-те открити до момента невротрансмитери, учените са установили връзка между три от тях с клиничната депресия. Това са серотонин, норепинефрин и допамин. Тези три невротрансмитера функционират в тези части на мозъка, които контролират емоциите, реакциите при стрес както съня, апетита и сексуалните желания. Тези части на мозъка, които полуаеат най-много внимание от страна на учените в случаи на клинична депресия, са лимбичната система и хипоталамуса.
Теориите, за това как невротрансмитерите могат да бъдат свързани с настроението на човека, са въз основа на ефектите, които антидепресантите могат да имат върху облекчаването на депресия при някои хора. Смята се, че тези лекарства са ефективни, защото те регулират количестовото на определени невротрансмитери в мозъка. Въпреки това, ролята, която невротрансмитерите играят в развитието или лечение на клинична депресия, не е напълно ясно. Така например е доказано, че много хора, които са депресирани, имат ниски нива на невротрансмитера норепинефрин. Употребата на някои антидепресанти може да увеличи нивото на норепинефрин в мозъка и това да доведе до облекчаване на депресивните симптоми. От друга страна обаче, е доказано също, че при други хора с клинична депресия, нивата на норадреналин са високи. Същият този сценарий може да важи и за други невротрансмитери.
Друга причина, поради която ролята на невротрансмитерите в лечението на депресия не е ясна, е това, че антидепресантите не работят за всички хора.
Ако имаше пряка причинно-следствена връзка между нивото на невротрансмитерите в мозъка и депресията, тогава трябваше да очакваме много по-висок процент на успеваемост с медикаментното лечение. Освен това, въпреки че антидепресантите могат да променят нивото на невротрансмитери в мозъка веднага, обикновено отнема няколко седмици за един човек с депресия да се чувствате по-добре. Както изглежда, всичко се свежда до факта, че връзката между нивата на невротрансмитери в мозъка и клинична депресия е силна и че антидепресантите работят за много хора, но не е напълно ясно каква е действителната връзка между невротрансмитерите и депресия.
Причината, поради която ние не знаем повече за ефекта на невротрансмитерите се корени във факта, че те са много трудно за изучаване. Невротрансмитерите са в много малки количества, те се намират само на определени места в мозъка и изчезват много бързо, след като са били използвани. И именно защото изчезват толкова бързо, няма как да бъдат измерени. Всъщност, учените измерват само това, което е останало след използването им в мозъка. Веществата, които остават, се наричат метаболити и могат да бъдат намерени в кръв, урина и гръбначно-мозъчната течност. Чрез измерване на тези метаболити изследователите могат да получат повече информация за последиците от промените в невротрансмитерите в мозъка.
Важно е да се знае, че не е известно дали промените в нивата на невротрансмитерите водят до развитието на депресия или депресията води до промени в невротрансмитерите. Това може да се случи в двете посоки. Изследователите смятат, че нашето поведение може да повлияе на химията на мозъка ни и че химията на мозъка може да повлияе на поведението ни. Например, ако човек преминава през много стресови фактори и травмиращи ситуации, това може да засегне неговата химиячна дейност, което да доведе до клинична депресия. От друга страна, същият този човек може да се научи как да се контролира депресивните мисли и нездравото си поведение и как да отработва стресови събития. Това може да се променя химията на мозъка и да го изведе от депресията.
Хормони и ендокринна система
Друга област на изследвания за установяване причините за клинична депресия е фокусирана върху ендокринната система. Тази система работи с мозъка, за да контролира множество дейности в рамките на тялото. Ендокринната система се състои от малки жлези в тялото, които създават хормони и ги освобождава в кръвта. Хормоните, които се отделят в тялото от тези жлези, регулират процеси, като реакция на стрес и сексуалното развитие. Установено е, че голям брой от хората, страдащи от депреся, имат завишени нива на някои хормони в кръвта си. Смята се, че този хормонален дисбаланс е причина за някои депресивни симптоми, като проблеми с апетита и съня например, тъй като те играят важна роля именно в тези дейности. Допълнителни улики за ролята на ендокринната система са свързани с факта, че хора със специфични ендокринни нарушения понякога развиват депресия, а също така някои хора, с депресия развиват ендокринни проблеми, въпреки че имат здрави жлези.
Ендокринната система обикновено предпазва хормоналните нива от свръхдефицит или свръхпроизводство чрез сложен процес на обратна връзка, който много прилича на работата на термостат. Хормоналните нива в организма се следят постоянно. Когато някой хормон стигне до определено ниво, жлезата спира производството и освобождаването му. Когато човек е в депресия, този процес на обратна връзка може да нефункционира както трябва.
Проблеми с хормоналните нива може да се преплитат с промени в химията на мозъка, които са наблюдавани при клиничната депресия. Ендокринната система е свързана с мозъка чрез хипоталамуса, който контролира много от телесните дейности като съня, апетит и сексуалното нагон. Хипоталамусът регулира хипофизната жлеза, което на свой ред контролира хормоналната секреция на други жлези. Хипоталамусът използва някои от невротрансмитерите, които са свързани с депресията, тъй като той ръководи ендокринната система. Тези невротрансмитери – серотонин, норепинефрин и допамин, имат роля в управлението на хормонална функция.
Развитието на клинична депресия може да е симптом на заболяване, в рамките на органи, които произвеждат хормони. Тези условия включват нарушения на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг, болест на Адисон.
Кортизолът
Половината от хората, страдащи от клинична депресирани, има в кръвта си излишък на хормона наречен кортизол. Кортизолът се отделя от надбъбречните жлези. Както подсказва името им, тези жлези са разположен в близост до бъбреците и помогне в нашите реакции към стрес. Кортизолът може да продължи да секретира, въпреки вече високите му нива в кръвта. За този хормон също се смята, че е свързан с клиничната депресия, тъй като високите му нива обикновено се намализират едва след като депресията е изчезнала.
Хипоталамусът може да е виновникът, когато става въпрос за прекомерно високите нива на кортизол в кръвта. Той е отговорен и за започване на процесите по отделянето на кортизол от надбъбречните жлези. Хипоталамусът първо произвежда кортикотропичен хормон. Той стимулира хипофизната жлеза да освобождава на адренокортикотропен хормон. Този хормон ката надбъбречната жлеза да секретира кортизол в кръвта. Когато ендокринната система функционира правилно, хипоталамусът следи нивото на кортизола в кръвта. Когато нивото се повиши, хипоталамусът отслабва влиянието си върху хипофизната жлеза. Когато нивата на кортизола паднат пък, хипоталамусът кара хипофизната жлеза да произвежда повече кортикотропичен хормон. При човек, който е в депресия, хипоталамусът може непрекъснато да повлияе на хипофизата, а тя от своя страна да произвежда кортикотропичен хормон без оглед на количеството на кортизол в кръвта.
Други изследвания върху кортизола показват, че времето на освобождаването му може да се окаже проблематично за депресираните. При хората, които не са депресирани, секретирането на кортизол става в определени часове на деня. Нивата на кортизол са най-високи около 08:00 ч. сутринта и 16:00 следобед, а най-ниски са през нощта. Тази нормална цикъле на нивата на кортизола не се случва при някои хора, които са депресирани. Например, ниво на кортизол може да е еднакво през цялото време или най-високите му стойности да са през нощта.
Нивата на кортизола може да се измерят с помощта на Тест за потиснатост на дексаметазона. Това не е тест за депресия, тъй като може да не разпознае някои хора, които всъщност са депресирани, но пък може да се използва за потвърждаване на диагнозата депресия при някои хора. При този тест, на човек, страдащ от депресия, се дава доза дексаметазон (синтетичен кортизол) преди лягане. В 8:00 ч. на следващата сутрин, се прави кръвен тест за кортизол. Тестът се повтаря отново и в 16:00. При здрави индивиди първо кортизолът спада, но след това се върнща към нормалните си нива, тъй като хипоталамусът компенсира за дексаметазон в кръвта. При тези, които са в тежка депресия, при приблизително половината от тях ще има отклонения в резултатите. Вероятно кортизолът секреция няма да бъде намален от хипоталамуса или няма да има изобщо промяна след получаване на синтетичен кортизол.
http://irinatanasova.wordpress.com
Мозъчна функция при депресия
Мозъкът е “командният център” на човешкото тяло. Той контролира основните функции на нашите тела, движенията ни, нашите мисли и емоции. Изследователите на клиничната депресия, са склонни да изучават няколко аспекта на мозъчните структури, включителнo лимбичната система и функцията на невротрансмитерите в рамките на неврони.
Лимбична система
Учените, които се изследват клиничната депресия са особен заинтересувани от изследването на определена част на мозъка, наречена лимбична система. Това е частта от мозъка, която регулира активности като емоциите, физическите и сексуални нужди както и реакциите при стрес. Има някои структури от лимбичната система, които са от особено значение.
Една от тях е хипоталамусът, който се намира в основата на мозъка. Той е отговорен за много основни функции като телесната температура, съня, апетитa, сексуалното желание, реакциите на организма на стрес и др. Хипоталамусът контролира още функцията на хипофизната жлеза, която от своя страна е регулира ключови хормони.
Другата такава важна част от лимбичната система, която се асоциира с емоционалните реакции на човек, са амигдалата и хипокампуса. Дейността на лимбичната система е толкова важна и сложна, че всяко смущение в която и да е нейна част, може да окаже значително влияние на настроението и поведението ви.
Невротрнасмитери и неврони
За да разберем какво става в мозъка, когато човек заседне в клинична депресия, както и на какъв принцип работят антидепресантите, първо е важно да научим поне малко за функцията на невроните и невротрансмитерите.
В мозъка има специални химикали, наречени невротрансмитери и те изпълняват много на брой и много важни функции. Основно, те помагат за предаването на съобщения през структурите на мозъчните нервни клетки. Тези нервни клетки, наречени неврони, са специализирани да контролират определени дейности. Всеки един от нас има между 10-100 милиарда неврони в мозъка си. Когато правим каквото и да е – реагираме, изпитваме емоция, мислим – нашите неврони предават съобщения под формата на електричен импулс от една клетка на друга. Тези електрични импулси се предават между невроните с изумителната бързина от 1/5,000 от секундата. Именно благодарение на тази скорост нашият мозък има способността да реагира мигновено на стимули като болка например. Невроните се състоят от звездовидно клетъчно телце, няколко къси израстъци (дендрити) и един дълъг, наречен аксон. Химическите съобщение пътуват в мозъка като се предвижват чрез тези невронни структури.
Първо, електричен импулс се захваща от някой от дендритите на неврона. След това , импулсът се предвижва през клетъчното телце към аксона. Когато достигне аксона, електричният импулс се трансформира в химичен. Тези химични импулси или невротрансмитери, освободени от аксона, имат задачата да пренесат съобщението от един неврон до друг. Когато съобщението се прихванато от дендритите на съседния неврон то отново се трансформира в електричен импулс и процесът се повтаря отново. Невроните на практика не се докосват. Вместо това, химичното съобщение преминава от единия неврон към другия през малката празнина между двата неврона, наречена синапс.
Невротрансмитерите преминават от един неврон до друг в последователен ред. Те са специално оформени така, че след като преминат от един неврон в синапса, те могат да да „влязат“ в съседния неврон само от определени места, наречени рецептори. Невротрансмитерите могат да „влязат“ през различни рецептори обаче рецепторите от своя страна могат да приемат само определени типове невротрансмитери. Когато невротрансмитерът се закрепи за рецептора, химичното съобщение, което той носи, може или да се трансформира в електричен импулс и да продължи по пътя си към следващия неврон, или може да спре там, къде е. И в двата случая невротрансмитерът се откача от рецептора и отплува обратно в синапса. Тогава, той бива премахнат от там по два начина. Невротрансмитерът може да бъде разграден от химикал, наречен моноаминооксидаза или може да бъде обратно приет от неврона, който го е освободил. Вторият случай се нарича обратно захващане.
От около 30-те открити до момента невротрансмитери, учените са установили връзка между три от тях с клиничната депресия. Това са серотонин, норепинефрин и допамин. Тези три невротрансмитера функционират в тези части на мозъка, които контролират емоциите, реакциите при стрес както съня, апетита и сексуалните желания. Тези части на мозъка, които полуаеат най-много внимание от страна на учените в случаи на клинична депресия, са лимбичната система и хипоталамуса.
Теориите, за това как невротрансмитерите могат да бъдат свързани с настроението на човека, са въз основа на ефектите, които антидепресантите могат да имат върху облекчаването на депресия при някои хора. Смята се, че тези лекарства са ефективни, защото те регулират количестовото на определени невротрансмитери в мозъка. Въпреки това, ролята, която невротрансмитерите играят в развитието или лечение на клинична депресия, не е напълно ясно. Така например е доказано, че много хора, които са депресирани, имат ниски нива на невротрансмитера норепинефрин. Употребата на някои антидепресанти може да увеличи нивото на норепинефрин в мозъка и това да доведе до облекчаване на депресивните симптоми. От друга страна обаче, е доказано също, че при други хора с клинична депресия, нивата на норадреналин са високи. Същият този сценарий може да важи и за други невротрансмитери.
Друга причина, поради която ролята на невротрансмитерите в лечението на депресия не е ясна, е това, че антидепресантите не работят за всички хора.
Ако имаше пряка причинно-следствена връзка между нивото на невротрансмитерите в мозъка и депресията, тогава трябваше да очакваме много по-висок процент на успеваемост с медикаментното лечение. Освен това, въпреки че антидепресантите могат да променят нивото на невротрансмитери в мозъка веднага, обикновено отнема няколко седмици за един човек с депресия да се чувствате по-добре. Както изглежда, всичко се свежда до факта, че връзката между нивата на невротрансмитери в мозъка и клинична депресия е силна и че антидепресантите работят за много хора, но не е напълно ясно каква е действителната връзка между невротрансмитерите и депресия.
Причината, поради която ние не знаем повече за ефекта на невротрансмитерите се корени във факта, че те са много трудно за изучаване. Невротрансмитерите са в много малки количества, те се намират само на определени места в мозъка и изчезват много бързо, след като са били използвани. И именно защото изчезват толкова бързо, няма как да бъдат измерени. Всъщност, учените измерват само това, което е останало след използването им в мозъка. Веществата, които остават, се наричат метаболити и могат да бъдат намерени в кръв, урина и гръбначно-мозъчната течност. Чрез измерване на тези метаболити изследователите могат да получат повече информация за последиците от промените в невротрансмитерите в мозъка.
Важно е да се знае, че не е известно дали промените в нивата на невротрансмитерите водят до развитието на депресия или депресията води до промени в невротрансмитерите. Това може да се случи в двете посоки. Изследователите смятат, че нашето поведение може да повлияе на химията на мозъка ни и че химията на мозъка може да повлияе на поведението ни. Например, ако човек преминава през много стресови фактори и травмиращи ситуации, това може да засегне неговата химиячна дейност, което да доведе до клинична депресия. От друга страна, същият този човек може да се научи как да се контролира депресивните мисли и нездравото си поведение и как да отработва стресови събития. Това може да се променя химията на мозъка и да го изведе от депресията.
Хормони и ендокринна система
Друга област на изследвания за установяване причините за клинична депресия е фокусирана върху ендокринната система. Тази система работи с мозъка, за да контролира множество дейности в рамките на тялото. Ендокринната система се състои от малки жлези в тялото, които създават хормони и ги освобождава в кръвта. Хормоните, които се отделят в тялото от тези жлези, регулират процеси, като реакция на стрес и сексуалното развитие. Установено е, че голям брой от хората, страдащи от депреся, имат завишени нива на някои хормони в кръвта си. Смята се, че този хормонален дисбаланс е причина за някои депресивни симптоми, като проблеми с апетита и съня например, тъй като те играят важна роля именно в тези дейности. Допълнителни улики за ролята на ендокринната система са свързани с факта, че хора със специфични ендокринни нарушения понякога развиват депресия, а също така някои хора, с депресия развиват ендокринни проблеми, въпреки че имат здрави жлези.
Ендокринната система обикновено предпазва хормоналните нива от свръхдефицит или свръхпроизводство чрез сложен процес на обратна връзка, който много прилича на работата на термостат. Хормоналните нива в организма се следят постоянно. Когато някой хормон стигне до определено ниво, жлезата спира производството и освобождаването му. Когато човек е в депресия, този процес на обратна връзка може да нефункционира както трябва.
Проблеми с хормоналните нива може да се преплитат с промени в химията на мозъка, които са наблюдавани при клиничната депресия. Ендокринната система е свързана с мозъка чрез хипоталамуса, който контролира много от телесните дейности като съня, апетит и сексуалното нагон. Хипоталамусът регулира хипофизната жлеза, което на свой ред контролира хормоналната секреция на други жлези. Хипоталамусът използва някои от невротрансмитерите, които са свързани с депресията, тъй като той ръководи ендокринната система. Тези невротрансмитери – серотонин, норепинефрин и допамин, имат роля в управлението на хормонална функция.
Развитието на клинична депресия може да е симптом на заболяване, в рамките на органи, които произвеждат хормони. Тези условия включват нарушения на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг, болест на Адисон.
Кортизолът
Половината от хората, страдащи от клинична депресирани, има в кръвта си излишък на хормона наречен кортизол. Кортизолът се отделя от надбъбречните жлези. Както подсказва името им, тези жлези са разположен в близост до бъбреците и помогне в нашите реакции към стрес. Кортизолът може да продължи да секретира, въпреки вече високите му нива в кръвта. За този хормон също се смята, че е свързан с клиничната депресия, тъй като високите му нива обикновено се намализират едва след като депресията е изчезнала.
Хипоталамусът може да е виновникът, когато става въпрос за прекомерно високите нива на кортизол в кръвта. Той е отговорен и за започване на процесите по отделянето на кортизол от надбъбречните жлези. Хипоталамусът първо произвежда кортикотропичен хормон. Той стимулира хипофизната жлеза да освобождава на адренокортикотропен хормон. Този хормон ката надбъбречната жлеза да секретира кортизол в кръвта. Когато ендокринната система функционира правилно, хипоталамусът следи нивото на кортизола в кръвта. Когато нивото се повиши, хипоталамусът отслабва влиянието си върху хипофизната жлеза. Когато нивата на кортизола паднат пък, хипоталамусът кара хипофизната жлеза да произвежда повече кортикотропичен хормон. При човек, който е в депресия, хипоталамусът може непрекъснато да повлияе на хипофизата, а тя от своя страна да произвежда кортикотропичен хормон без оглед на количеството на кортизол в кръвта.
Други изследвания върху кортизола показват, че времето на освобождаването му може да се окаже проблематично за депресираните. При хората, които не са депресирани, секретирането на кортизол става в определени часове на деня. Нивата на кортизол са най-високи около 08:00 ч. сутринта и 16:00 следобед, а най-ниски са през нощта. Тази нормална цикъле на нивата на кортизола не се случва при някои хора, които са депресирани. Например, ниво на кортизол може да е еднакво през цялото време или най-високите му стойности да са през нощта.
Нивата на кортизола може да се измерят с помощта на Тест за потиснатост на дексаметазона. Това не е тест за депресия, тъй като може да не разпознае някои хора, които всъщност са депресирани, но пък може да се използва за потвърждаване на диагнозата депресия при някои хора. При този тест, на човек, страдащ от депресия, се дава доза дексаметазон (синтетичен кортизол) преди лягане. В 8:00 ч. на следващата сутрин, се прави кръвен тест за кортизол. Тестът се повтаря отново и в 16:00. При здрави индивиди първо кортизолът спада, но след това се върнща към нормалните си нива, тъй като хипоталамусът компенсира за дексаметазон в кръвта. При тези, които са в тежка депресия, при приблизително половината от тях ще има отклонения в резултатите. Вероятно кортизолът секреция няма да бъде намален от хипоталамуса или няма да има изобщо промяна след получаване на синтетичен кортизол.
http://irinatanasova.wordpress.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)