Всекидневният стрес може да
ни докара хронична умора, депресия или дори болки в гърлото, разкрива
неврологът Георги Ангов от Александровска болница. С настъпването на
есента много хора се оплакват от умора, която ги съпровожда през целия
ден, раздразнителност, лошо настроение, проблеми със съня или неясни
болки в ставите и мускулите. Рядко хората с такива симптоми търсят помощ
от лекар, но ако те не минават за няколко дни, трябва да се допитаме до
специалист.
Понякога истинската причина се открива трудно. Възможно е някои хора
да проявяват чувствителност към честите промени в атмосферното налягане и
температурите, казва д-р Ангов. Това се наблюдава най-вече хората с хронични заболявания и малките деца.
Промените в налягането изостря по-осезаемо оплакванията при
неврологични заболявания. Болни от мигрена споедлят че пристъпите
зачестяват или се обострят. Може да се влоши също и състоянието на хора с
депресии или тревожност.
Неврологът обаче не препоръчва хората сами да си поставя диагноза, а
да питат лекаря. Това е така, защото при такива оплаквания трябва да се
проверят и изключат много други заболявания на сърдечносъдовата система,
кръвта, обяснява д-р Ангов. Само доктор може да оцени как е общото
физическо здраве. Може да бъдат открити психични смущения или хронична умора.
Основна причина за нея е стресът, който се повтаря всеки ден. Това е
малко спорен термин, който не се приема от всички медицински
специалисти. Това е умора, която не отминава с почивка. Човек се чувства
отпаднал, не му се работи. След нормален сън не е отпочинал и неголеми
физически усилия водят до отпадналост. Под тези симптоми могат да се
крият и заболявания на нервната система, допълва д-р Ангов.
Често се говори невроза, но тя може да е признак за различни
заболявания. Означава функционални разстройства на нервната система, без
да са налице психични отклонения като халюцинации или илюзии. За
диагнозата специалистите използват по-точни понятия като синдром на генерализирана тревожност, депресия или паническо разстройство.
Напрегнатият начин на живот нерядко е причина за депресията. Тя се
проявява със загуба на енергия и увереност в себе си, понижено
настроение, обяснява неврологът. Има и тревожно-депресивно разстройство.
Друга форма на неврозата е паническо разстройство. Това са кризи, които
са по-краткотрайни - по 20 мин. Страхът връхлита внезапно, но се
появяват и псевдо-телесни симптоми. Появяват се сърцебиене, задух, топли и студени вълни. При доста хора в такъв момент се появяват и фобии.
Стресът променя биохимията в мозъка, обяснява д-р Ангов. Намалява
концентрацията на серотонин - хормонът на щастието. Когато той се
изчерпа, се появяват тревожни и панически атаки. Лекуваме тези състояния
с антидепресанти, понеже не можем да отстраним причината - гневния шеф
или стреса в работата, казва д-р Ангов. Медикаментите възстановяват
нарушената биохимия в организма. Хората се притесняват да потърсят
специалист, защото смятали, че е несериозно да отидат на лекар с подобни
оплаквания. Отлага ли се лечението, се стига и до реални физически
проблеми - появяват се хипертония и диабет.
Продължителният стрес води и до срив на имунната система.
Може да се прояви в чести настинки и болно гърло. От надбъбречната кора
се отделя хормонът кортизол. Той потиска имунитета и това може да се
прояви по много начини.
Не искам да звучи пресилено, но много злокачествени заболявания се
проявяват точно тогава, споделя впечатления д-р Ангов. Стресът е опасен и
трябва да се пазим от него. Усети ли, че нещата излизат извън баланс,
човек трябва да се насочи към невролог или психиатър. Само така могат да
се избегнат усложненията - т.нар. соматизация.
Спортът е най-ценният естествен антидепресант. Научно доказано е, че
той повишава нивата на серотонин, което е от голяма полза за
по-тревожните хора. Важно е храненето да е балансирано - с риба и
зеленчуци, а също и да се спи достатъчно.
По думите на лекаря все още се срещат предразсъдъци, че ако пиеш
антидепресанти, значи си луд. В западните страни те масово се използват,
но у нас не са така разпространени като употреба. Тези медикаменти не
водят до зависимост. Понякога имат странични ефекти, но само при 3-4% от
болните. Ако медикаментът даде странични ефекти, имало десетки
варианти, с които да го заменят.
bolenzdrav.com
