„Който се страхува от мечки, не ходи в гората", гласи народната
мъдрост. Не се споменава нищо за пролетния аромат на цветята, за лятната
прохлада, за есенната пъстрота и за зимната тишина... Ако не ходиш в
гората, се лишаваш от всичките й дарове и никога не се изправяш пред
страха си. Не срещаш мечки, но няма и благинки.
Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако
някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта –
залъгва сам себе си или вас.
Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?
Притесненията
свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и
това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от
самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за
нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни
развива и обезпечава... Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение
от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и
различните фобии
Като теглиш чертата разбираш,
че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е
хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се
изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не
оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти
позволява да мислиш и действаш рационално.
Как да преборим страховете си?
1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него,
да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка
като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб,
когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае.
Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да
познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях.
Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.
2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай.
Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова
по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой
приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е
помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска
щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във
всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна.
Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои
нощта.
3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е
плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е
заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за
оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от
родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш", „не се
доверявай на непознати", „пари се печелят трудно, пази ги", „хората са
лоши", „трябват връзки за всичко", „смисъла на живота са децата – за теб
живея"... Може да се изброява до безкрай.
Ние сме почвата, в
която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и
ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни
подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да
ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани.
За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни
предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата
със специалист помага за целта.
4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако предприемеш действието, от което се страхуваш?
Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти
да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко
процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили
живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.?
Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?
5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него
– дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се
страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и
смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от
кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да
влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се
изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е
микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре
действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш
отново, нали?
6. За всяко нещо си има първи път – казвам го
не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме
непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически
възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били
неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за
преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това
е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след
нас."
Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е
невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна.
След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде
осъществена. Примерите са безкрайно много.
7. Погледни на страха като на нещо конструктивно
– притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да
търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия,
нали?
8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от
хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и
да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се
вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща
компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с
които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа
към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като
мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш
резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.
„Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи".
Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк" се е запечатала в ума и
сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен
тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх",
на другия „надежда". Първият води към ступор и неадекватни действия, а
зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с
олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че
стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна
за пътя.
Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на
мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от
вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили.
Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече
сме му видели сметката
Aвтор: Елена Димитрова-Ангелова
Източник: Gnezdoto.net
Осем прости начини за засилване нивата на ендорфини
Без тях централната ви нервна система ще бъде напълно нефункционална. Но добрата новина е, че ендорфините, известни още като „хормоните на радостта“ химикали в мозъка, се произвеждат естествено и се регулират от тялото. Това се случва, когато тялото функционира в правилен баланс. Ако тялото ви се чувства извън равновесие и имате нужда от нещо освежаващо, тук са изброени осем начини за естествено повишаване на вашите нива на ендорфини:
1) Търсете начини да се смеете всеки ден. Казват, че смехът е най-доброто лекарство, и изследвания са потвърдили, че хората, които се смеят повече са по-малко склонни да се чувстват притеснени и тревожни. Някои описват смеха като вид „вътрешен джогинг“, тъй като може да помогне за понижаване на кръвното налягане, намаляване на хормоните на стреса, стимулира функцията на имунната система и разбира се предизвиква освобождаването на ендорфини, които са естествените болкоуспокояващи на тялото.
2) Подушете малко лавандула или ванилия. Едно скорошно проучване от Раков Център Memorial Sloan-Kettering в Ню Йорк открило, че пациентите, които са душили ароматизиран въздух на ванилия или лавандула са имали 63 процента намаляване на тревожността. Друго проучване, включващо студенти, установило, че етерично масло от лавандула помага за намаляване на симптомите на безсъние и депресия.
3) Спортувайте с други хора. Проучване от 2009 г. установило, че екипажите в колежа, които са гребали заедно имали значително повишен прилив на ендорфини в сравнение с тези, които тренират гребане сами. Същото се отнася и за други дейности, като например, вдигане на тежести, танци, аеробика и плуване.
4) Докосвайте и бъдете докосвани. В романтичен смисъл, сексуалната интимност е може би един от най-очевидните начини, но платоничните изразявания на допир също са важни за поддържане на здравословни нива на ендорфин. Те могат да включват неща, като да дадем на някой топла прегръдка, целувка на приятел по бузата, предлагане или приемане на приятелско разтриване на гърба или масаж и забава с приятели.
5) Яжте шоколад. Това се появява доста често в съвременните изследвания за здравословното състояние, но всъщност шоколадът съдържа полезни антиоксиданти и други химични съединения, които са показани от изследвания, че могат да помогнат за подобряване на настроението и облекчаване на болката. Разбира се, колкото е по-чист един шоколад, толкова по-добре. Най-добре е да се консумира органичен тъмен шоколад от естествено какао.
6) Приемайте добавка женшен. Женшенът е популярна билка в традиционната китайска медицина, която помага за регулиране производството на хормоните на стреса, чрез подкрепа на здравето и жизнеността на органите, които ги произвеждат. В този случай, женшенът може да помогне за подкрепа на правилната функция на мозъка, което от своя страна може да помогне да модулира нормално производство на ендорфини, да не говорим за тласъка на енергия и намаляване на хроничната умора.
7) Пейте, слушайте музика. Дали включва слушането на любимите ви мелодии на преносим музикален плеър, посещаване на местната симфония или свирене в група, слушането и изпълняването на музика е един от най-простите и най-приятни начини да се нормализира химията в мозъка ви и да се стимулира производството на хормоните на щастие в мозъка. Проучване от Оксфордския Университет от 2012 г. установило, че специално изпълнението на музика предизвиква висок ендорфин и всъщност може да помогне за увеличаване на толерантността за болка.
8) Яжте пикантни храни. Вярвате или не, има законно научно обяснение, защо яденето на пикантни храни е невероятно удоволствие за много хора. Лютивите пиперки съдържат химично съединение, известно като капсаицин, което се свързва с рецепторите за болка на нервните клетки, както в носа така и в устата, изпращайки специални нервни сигнали до мозъка, които предизвикват отделянето на ендорфини. Това би обяснило „повдигането“, което много хора изпитват, когато ядат пикантни храни и това, което ги кара постоянно да търсят още.
http://biopogled.com/
1) Търсете начини да се смеете всеки ден. Казват, че смехът е най-доброто лекарство, и изследвания са потвърдили, че хората, които се смеят повече са по-малко склонни да се чувстват притеснени и тревожни. Някои описват смеха като вид „вътрешен джогинг“, тъй като може да помогне за понижаване на кръвното налягане, намаляване на хормоните на стреса, стимулира функцията на имунната система и разбира се предизвиква освобождаването на ендорфини, които са естествените болкоуспокояващи на тялото.
2) Подушете малко лавандула или ванилия. Едно скорошно проучване от Раков Център Memorial Sloan-Kettering в Ню Йорк открило, че пациентите, които са душили ароматизиран въздух на ванилия или лавандула са имали 63 процента намаляване на тревожността. Друго проучване, включващо студенти, установило, че етерично масло от лавандула помага за намаляване на симптомите на безсъние и депресия.
3) Спортувайте с други хора. Проучване от 2009 г. установило, че екипажите в колежа, които са гребали заедно имали значително повишен прилив на ендорфини в сравнение с тези, които тренират гребане сами. Същото се отнася и за други дейности, като например, вдигане на тежести, танци, аеробика и плуване.
4) Докосвайте и бъдете докосвани. В романтичен смисъл, сексуалната интимност е може би един от най-очевидните начини, но платоничните изразявания на допир също са важни за поддържане на здравословни нива на ендорфин. Те могат да включват неща, като да дадем на някой топла прегръдка, целувка на приятел по бузата, предлагане или приемане на приятелско разтриване на гърба или масаж и забава с приятели.
5) Яжте шоколад. Това се появява доста често в съвременните изследвания за здравословното състояние, но всъщност шоколадът съдържа полезни антиоксиданти и други химични съединения, които са показани от изследвания, че могат да помогнат за подобряване на настроението и облекчаване на болката. Разбира се, колкото е по-чист един шоколад, толкова по-добре. Най-добре е да се консумира органичен тъмен шоколад от естествено какао.
6) Приемайте добавка женшен. Женшенът е популярна билка в традиционната китайска медицина, която помага за регулиране производството на хормоните на стреса, чрез подкрепа на здравето и жизнеността на органите, които ги произвеждат. В този случай, женшенът може да помогне за подкрепа на правилната функция на мозъка, което от своя страна може да помогне да модулира нормално производство на ендорфини, да не говорим за тласъка на енергия и намаляване на хроничната умора.
7) Пейте, слушайте музика. Дали включва слушането на любимите ви мелодии на преносим музикален плеър, посещаване на местната симфония или свирене в група, слушането и изпълняването на музика е един от най-простите и най-приятни начини да се нормализира химията в мозъка ви и да се стимулира производството на хормоните на щастие в мозъка. Проучване от Оксфордския Университет от 2012 г. установило, че специално изпълнението на музика предизвиква висок ендорфин и всъщност може да помогне за увеличаване на толерантността за болка.
8) Яжте пикантни храни. Вярвате или не, има законно научно обяснение, защо яденето на пикантни храни е невероятно удоволствие за много хора. Лютивите пиперки съдържат химично съединение, известно като капсаицин, което се свързва с рецепторите за болка на нервните клетки, както в носа така и в устата, изпращайки специални нервни сигнали до мозъка, които предизвикват отделянето на ендорфини. Това би обяснило „повдигането“, което много хора изпитват, когато ядат пикантни храни и това, което ги кара постоянно да търсят още.
http://biopogled.com/
Така ли?
Дзен-учителят
Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора
търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите,
тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали
с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин.
Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му
казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото,
което Хакуин рекъл, било: „Така ли?"
Новината
за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин
изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел
за съвет. Той не се тревожел. Когато детето се родило, родителите на
момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето".Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка: „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето.
Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него.
Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.
Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.
Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.
Екхарт Толе, от книгата "Нова земя"
Методът на ластика и как да прогоним негативните мисли
Леле, колко съм
изостанала с графика... Май няма да успея и с половината запланувани
неща. Как може всичко да се случва толкова бавно..." Хванах тези отровни
мисли да тиктакат в главата ми още със събуждането и веднага опънах
ластика.
Защо да го правиш? Ако наистина си задаваш този въпрос, най-подходящият отговор ще е статистически. Според учените мозъкът ни обработва по около 60 000 мисли на ден – по една мисъл на секунда, докато сме будни. И сякаш това не е достатъчно, за да ни омаломощи, изследователите показали, че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Ако сте добри по математика, вече сте пресметнали, че 45 000 негативни мисли минават всекидневно през ума на повечето хора. В случай, че не сте на „ти" с числата, повтарям резултата – 45 000 негативни мисли. Ако всеки път опъваме ластика, ще ни се разранят китките.
Дай Боже да сме сред щастливците, които да са пренастроили съзнанието си на по-високи вибрации, защото е доказано, че негативните мисли активират участъци в мозъка, свързани с чувството на депресия и тревожност, докато положителните имат успокояващ, балансиращ ефект. Вероятно вече и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на гости в тялото ни всякакви болести и неразположения.
Ясно е, че не можем да хващаме всяка негативна мисъл, която завърта опашка в главите ни, но все от някъде трябва да започнем. Нека да опъваме ластиците и да сме благодарни на себе си всеки път, когато сме осъзнати, че мозъкът ни играе номерца. Няма как да постигаме мечтите си, ако живеем в капана на напрежението. Предлагам да спрем да се правим на жертви на другите и на обстоятелствата и да поемем рула на собствения си живот. Като за начало да дисциплинираме умовете си. Готови ли сте? Започваме ли заедно?
автор: Елена Димитрова-Ангелова
http://www.gnezdoto.net/
Шляк! Доброволно реализирах върху себе си поговорката "Со кротце, со благо, со малко кютек". Да караме поред:
Метод на ластика, за да изчистиш ума си. Така Робин Шарма
нарича техниката, която в кратце ви демонстрирах преди малко. Простичка
е – слагаш си един ластик на китката гривничка с мъниста за
по-суетните) и всеки път, когато в главата ти се появи негативна,
източваща енергията мисъл, дръпваш ластика. Със силата на навика,
мозъкът ще асоциира болката с негативното мислене и съвсем скоро и сам
ще забележиш, че ще имаш значително по-позитивни мисли.Защо да го правиш? Ако наистина си задаваш този въпрос, най-подходящият отговор ще е статистически. Според учените мозъкът ни обработва по около 60 000 мисли на ден – по една мисъл на секунда, докато сме будни. И сякаш това не е достатъчно, за да ни омаломощи, изследователите показали, че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Ако сте добри по математика, вече сте пресметнали, че 45 000 негативни мисли минават всекидневно през ума на повечето хора. В случай, че не сте на „ти" с числата, повтарям резултата – 45 000 негативни мисли. Ако всеки път опъваме ластика, ще ни се разранят китките.
Дай Боже да сме сред щастливците, които да са пренастроили съзнанието си на по-високи вибрации, защото е доказано, че негативните мисли активират участъци в мозъка, свързани с чувството на депресия и тревожност, докато положителните имат успокояващ, балансиращ ефект. Вероятно вече и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на гости в тялото ни всякакви болести и неразположения.
Ясно е, че не можем да хващаме всяка негативна мисъл, която завърта опашка в главите ни, но все от някъде трябва да започнем. Нека да опъваме ластиците и да сме благодарни на себе си всеки път, когато сме осъзнати, че мозъкът ни играе номерца. Няма как да постигаме мечтите си, ако живеем в капана на напрежението. Предлагам да спрем да се правим на жертви на другите и на обстоятелствата и да поемем рула на собствения си живот. Като за начало да дисциплинираме умовете си. Готови ли сте? Започваме ли заедно?
автор: Елена Димитрова-Ангелова
http://www.gnezdoto.net/
6 знака, че пропилявате живота си ... Замислете се!
Не
е нужно човек да е зад решетките, за да бъде затворник. Често
собствените ни концепции, решения и идеи са това, което ни отнема
свободата. Така, безброй интелигентни хора пропиляват по-голямата част
от живота си, пише блогърът Ейнджъл Черноф за marcandangel.com. Милиони
хора по света са в плен на едни и същи мисловни капани.
1. Стремите се да отговорите на очакванията на всички останали, с изключение на вас. - Твърде много хора живеят живот, който не е техният. Живеят така, както другите смятат за правилно... така, както родителите им смятат, че е най-добре за тях ... както приятелите, учителите, правителството и медиите мислят, че е най-добре. Те пренебрегват вътрешния глас и интуицията си. Толкова са заети да удовлетворят всички останали и да се съобразят с очакванията им, че губят контрол над живота си. Забравят какво ги прави щастливи, какво искат, от какво имат нужда ... и в крайна сметка забравят за себе си. Имаме един живот - тук и сега. Трябва го вземем в свои ръце и да не позволяваме другите да отвличат вниманието ни от нашата истина.
2. Обвинявате всички останали. - Откажете се от нуждата да обвинявате другите за това, което имате или нямате, за това, което чувствате или не чувствате. Спрете да преотстъпвате на другите силата и отговорността за вашия живот. Или вие имате власт над собствените си проблеми, или те ще вземат власт над вас. Точка!
3. Оплаквате се непрекъснато. - Постоянната нужда да се оплаквате от какво ли не - хора, ситуации и т.н. - не води до нищо освен до нещастие и депресия. Никой не може да ви направи нещастни, нито една ситуация не може да ви депресира, осен ако не й позволите. Чувствата не са резултат от ситуацията, а от това как гледате на нея. Не е лесно да се приеме, но това е истината. Вашият живот е такъв, какъвто го виждате. Не подценявайте силата на собствените си мисли.
4. Не сте готови да се провалите. - Посредствеността е удобна; защото избираме да не опитваме. Защото е по-лесно да говорите как ще научите или направите нещо ново, отколкото действително да го направите. Защото мислите, че всичко е прекалено трудно, така че просто ще го направите "утре". Защото мразите работата си, но не търсите нова; защото е по-лесно да отхвърлите отхвърлянето. Излезте от това състояние. Докато се размотавате и се проваляте в това да опитате, трябва всъщност да сте там, навън, и да се опитвате да се провалите, да предизвиквате себе си, да учите нови неща, да се проваляте, напредвайки, колкото се може по-бързо. Желанието за успех трябва да надмогне страха от провал. Защото, ако прекалено много се страхувате да не се провалите, няма да направите това, което е нужно, за да успеете.
5. Оставяте страха да решава бъдещето ви. - Страхът е чувство, а не факт. Ние сами го създаваме. Всичко е в ума ни. Променете нещата отвътре и отвън всичко ще си дойде на мястото. Както казва Франклин Делано Рузвелт: "Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх." Помнете това. Не позволявайте на страха да решава бъдещето ви. Нека вашите мечти да бъдат по-големи от страховете ви и действията - по-силни от думите ви.
6. Вярвате, че най-доброто е вече зад вас. - Това може би е най-трудното, но трябва да оставим миналото да си отиде! Да, никак не е лесно, особено когато то изглежда толкова по-добре от настоящето, а бъдещето - толкова несигурно. Но имайте предвид, че настоящият момент е всичко, което имате и с което някога ще разполагате. Миналото, което днес копнеете да се върне, вероятно сте го пренебрегвали, когато е било настояще. Не си причинявайте това отново. Не пропилявайте настоящето си с едно минало, което няма бъдеще.
източник: manager.bg
Елиминирайте стреса и тъгата с... метъл музика!
Макар за мнозина да звучи изненадващо, песните на групи като Metallica и Iron Maiden действат като вдъхновение за слушателите, което води до релаксация на организма.
Според авторите на изследването по-агресивната музика всъщност намалява нивата на гняв у хората и ги вдъхновява и успокоява.
В проучването взимат участие 39 души, с които са обсъждани битови ситуации, в които човек се гневи, а след това изследователите дават право на хората да слушат избрана песен или да стоят на тишина. След това те наблюдават емоциите и състоянието им и откриват, че метъл музиката редуцира негативните емоции и засилва позитивизма. Вследствие на това хората се радват на по-голяма активност и вдъхновеност и са намалени нивата им на стрес и раздразнителност.
http://www.framar.bg/
Как да обучим мозъка си на позитивизъм?
Когато мозъкът ни мисли положително, работи значително по-добре, отколкото когато е негативен, неутрален или стресиран. В такива моменти сме по-енергични, мислим по-творчески и работим по-ефективно.
Това твърди психологът и СЕО на Good Think Inc. Шон Ачър. В презентация пред форума за идеи TED той споделя, че мнозинството от хората следват грешна формула за щастие и успех. И всичко, което трябва да направим според него, за да бъдем щастливи и успешни, е да я обърнем. Ето някои от най-интересните заключения от неговата презентация:
75% от професионалните успехи са резултат от позитивна настройка
Открихме, че само 25% от успехите в работата се предопределят от коефициента на интелигентност. 75% от професионалните успехи са резултат от нашият оптимизъм, социалната подкрепа и способността ни да виждаме стреса като предизвикателство, а не като заплаха...През последните 3 години пътувах в 45 страни, работейки с училища и компании в разгара на кризата. И това, което открих е, че повечето хора следват следната формула за успех: „Ако работя повече, ще успея повече. Ако успея повече, ще бъда по-щастлив“. Този модел обаче е грешен и научно необоснован по две причини. Първо, всеки път, когато умът ни успее, ние вече имаме нова цел – имаме хубава работа, сега трябва да получим още по-добра, постигнали сме желаните продажби, сега вече гоним по-добри. Ако щастието е на противоположната страна на успеха, мозъкът ни никога не стига там. Това, което правим е, че избутваме щастието отвъд когнитивния хоризонт. Това е така, защото мислим, че трябва да успеем и едва тогава да бъдем щастливи. Но това, което в действителност се случва е, че мозъците ни работят в обратен ред. Ако можем да повдигнем нивото си на оптимизъм в настоящето, тогава мозъкът преживява това, което наричаме полза от щастието. Позитивният мозък е с 31% по-продуктивен от негативния, неутралния или стресирания. Ето защо, за да бъдем успешни, трябва да обърнем формулата.
Възможно ли е мозъкът да бъде препрограмиран да мисли оптимистично?
Открихме, че има начини, чрез които можем да постигнем това. Нужно е да отделим само 2 минути на ден в продължение на 21 дни. Единственото нещо, което трябва да направим, е всеки ден да записваме по 3 нови неща, за които сме благодарни. Изписвайки хубавите неща, ние позволяваме на мозъците ни да ги „преживеят“. Така постепенно умовете ни запаметяват нов модел на сканиране на света – започваме да виждаме първо положителното, а след това отрицателното.
Вижте цялата презентация (можете да гледате видеото със субтитри на български език, ако изберете опцията от менюто долу вдясно):
http://www.economy.bg/
За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта
Бивша служителка на хоспис състави списък, в който описва основните неща, за които съжаляват хората, които са на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата й се състояла в това да облекчи последните мигове от живота
на тежко болни пациенти. Така че тя неотлъчно стояла до тях в
последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката
на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите
пациенти споделяли с нея.
1. Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз самият исках, а не живота, който другите очакваха от мен. Това
е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че
животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види
кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се
опитвали да осъществят дори половината от мечтите си и на прага на
смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само
заради избора, който са направили или не са направили през живота си.
2.
Съжалявам, че съм работил твърде много и че в името на препитанието съм
посветил голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа.
3. Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си.
Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени
взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно са се
съгласили да водят посредствено съществуване и никога не са станали
такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е
свързана с изпитването на чувство на огорчение и негодувание.
4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.
4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.
5. Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда по-щастлив. Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го
наричаме ОКР) до преди няколко години беше познато като натраплива
невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. Новото
му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо
извън професионалните кръгове на специалистите. Независимо от термините,
които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство
всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които
отнемат най-много време и енергия за възстановяване. Какво трябва да
знаем за него и как да го разпознаем, ако забележим симптомите му при
себе си и при някой наш близък?
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Сигурно сте срещали някой колега, който е
значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по
определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива
със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя,
срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се
наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да
даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват
хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал
черна котка на улицата се връща и минава по най-близката друга пряка, за
да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората
страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в
психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли,
които изникват в главата им. Натрапливите мисли са идеи, мисли,
представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида
отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, то с действията си
индивида цели да се предпази от тях и от последствията им. Тези мисли са
мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо
насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно
обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което
индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за
забравени включени електроуреди вкъщи и страх от евентуален пожар, за
колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават
от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в
съзнанието му отново и отново, дори и след като се е убедил, че в тях
няма нищо реалистично или че опасността, която вижда е илюзорна.
В по-голямата част от случаите, за да се
предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР
измисля и повтаря определени действия. Сериозността на ОКР идва от
мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от
неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито
да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар.
ритуали. При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото,
в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване или замърсяване;
при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене
по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се
прибрали и са здрави. При трети личността измисля на пръв поглед
безсмислени действия, които трябва да изпълни,
ако иска да предпази себе си или близките си от някакво лошо, страшно
или нещастно събитие в бъдеще време. Индивидът понякога осъзнава
страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се
чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с
конкретната натраплива мисъл. В крайна сметка се получава конфликт,
свързан с намерението да се освободиш от натрапливия ритуал и
неустоимото желание да го изпълниш. Доста често на въпроса: „Ако
осъзнаваш, че този ритуал няма връзка с действителността, защо е нужно
да го правиш?” Отговорът е: „За всеки случай”. Конфликтът и
непрекъснатото притеснение относно правилността на изпълнение на
ритуалите довежда индивида до силно завишена тревожност, срам от
постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да
се бори с натрапливостите.
Обсесивно-компулсивното разстройство е
изключително сериозен психически проблем, който изисква специализирана и
бърза намеса. По мое мнение ОКР е едно от най-сложните, продължителни и
устойчиви тревожни разстройства. В най-тежките случаи за лечението му е
необходима комбинирана психотерапевтична и медикаментозна намеса. Това
включва услугите на психотерапевт и психиатър. В по-леките случаи с
кратка история е напълно възможно лечението само с психотерапия, без
медикаменти.
Поради широкото разпространение и изключителната упоритост на обсесивно-компулсивното разстройство прилагам един разширен модел на симптоматиката при този проблем:
- Прекомерно миене на ръцете и/или тялото; усещане, че ръцете са мръсни /дори и измити преди минути/; страх от заразяване с нещо нечисто и/или опасно, болести, микроби, бактерии;
- Подреждане на предмети от бита по точно определен, строг ред; понякога продължава много време, до получаване на усещането, че вече са „както трябва“;
- Минаване по точно определен ред, тротоар, маршрут, стъпване на определена плочка, шахта, участък от пътя;
- Прекрачване на прага с точно определен крак/отваряне на вратата с точно определена ръка;
- Стереотипни, еднакви движения при изпълняване на обикновени дейности от бита;
- Проверяване на електроуреди, контакти, врати, прозорци по няколко на брой пъти до степен, в която индивида не може да се контролира и да спре проверката;
- Прекомерно чистене и подреждане на дома и личните вещи /при жените/;
- Изпиране на дрехите по няколко на брой пъти под страх, че са били в допир с опасни/заразни вещества;
- Силен, ужасяващ страх от съприкосновение с точно определено вещество, обективно неопасно;
- Силен страх от поемане на храна, която „не е чиста“ или е била в съприкосновение с нещо „мръсно“;
- Докосване на различни предмети и вещи по точно определен брой пъти;
- Броене, цифрови комбинации, повтаряне на определени думи по точно определен брой пъти, начин и последователност;
- Съхранение на ненужни, излишни вещи за дълъг период от време, с идеята, че може да потрябват или че нещо лошо ще се случи, ако бъдат изхвърлени – касови бележки, други листчета с информация, картички и др.;
Компулсивни поведения, с по-рядко проявление, обикновено при ОКР с дълга история:
- Връщане и проверяване при шофиране индивида да не е причинил катастрофа или друга злопулука;
- Компулсивен сърбеж по определени части от тялото;
- Компулсивно докосване на определени части на тялото;
- Избягване на предмети с определен смисъл за индивида – некролози, числа, звезди, кръстове, снимки;
Други симптоми, съпътстващи компулсивните поведения:
- Невъзможност за изпълнение и концентрация в каквато и да е дейност, докато импулса за компулсиране не е задоволен;
- Изживяване на силна, неконтролируема тревожност, граничеща с паника ако няма възможност за изпълнение на компулсията/ритуала или ако някой я прекъсне;
- Повторение на компулсията до степен на емоционално и физическо изтощение, нерядко отнемаща часове;
Индивида има потребност да компулсира с
някое от изброените по-горе поведения поради наличието на обсесивни
мисли, които могат да бъдат със следното съдържание:
- Идея, че нещо лошо ще се случи с индивида или някой негов близък – обикновено майка, дете, партньор;
- Без наличние на конкретна плашеща мисъл, но с идеята „всичко да е наред“, „да ми върви“;
- Идея или мисъл, че някой близък ще се разболее, катастрофира и т.н.;
- Идея или мисъл, че индивида е опасен за себе си или околните и че би могъл да им навреди несъзнателно или съзнателно;
- Идея, че някои предмети са опасни и индивида несъзнателно може да ги използва и да бъде опасен за себе си или околните;
Обсесивно-компулсивното разстройство
може да бъде с преобладаващи обсесии /плашещи мисли/, с преобладаващи
компулсии /натрапливи поведения/ , но най-често се среща и с двете.
Повечето хора се опитват да се справят сами с тези плашещи мисли и
странни поведения, но обикновено не успяват и търсят психологическа
помощ на по-късен етап. Важно е да се знае, че колкото по-рано се потърси психотерапевтична помощ, толкова по-добри са прогнозите за лечение и терапия.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?
Сред най-често срещаните натрапливи
действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се
срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли,
без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща
еднакво често при жените и при мъжете, но като че жените имат по-малка
способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към
психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни,
като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер
серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии,
при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и
ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с
възникването на ОКР в зряла възраст.
Справянето с ОКР е продължителен процес,
често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите
ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР
представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за
намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от
по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства,
но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна
част от възстановяването. Наред с терапията е необходимо да се ограничи
приема на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и
захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот,
активен спорт и работа върху досега с тревожните мисли, без последващо
изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са
необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процеса на
лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в
началото на поява на симптомите на ОКР индивида да се обърне към
специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с
натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за
справяне.
автор
Лена Лалчева
http://psiholozi.com/
Депресията може би е… алергия към живота
Клиничният психолог Джордж Славич в Калифорнийския университет в Лос
Анджелис е прекарал години в изследване на депресията и стигнал до
извода, че заболяването има точно толкова общо с тялото ни, колкото и с
ума.
„Дори вече не говоря за нея като за психиатрично състояние“, казва
той. „Свързано е с психологията, но включва и части от биологията и
физическото здраве“.
В основата на тази нова теория стои фактът, че всеки се чувства нещастен, когато е болен. Чувството на силна умора, отегчение и раздразнение от неспособността да се изправим на крака е наричано от психолозите „болестно поведение“. То цели да ни закотви у дома за известно време, за да не се разболеем още повече или да не разпространим повече инфекцията.
Но то също така напомня много на депресията. Възпалението, което е част от имунната система, действа като аларма за различни наранявания. Цитокините – семейство протеини, създават възпалението и превключват мозъка в режим на болест.
Цитокините и възпалението се появяват по време на депресивни епизоди. Изследвания показват, че здрави хора също могат да изпаднат временно в депресивни, тревожни състояния, когато им е дадена ваксина, предизвикваща възпаление.
След анализ на рентгенови снимки на мозъка на хора, инжектирани с ваксина срещу коремен тиф, учени открили, че това може да се дължи на промените в частите на мозъка, които отговорят за чувството на възнаграждение и наказание.
Освен това хора с възпалителни заболявания като ревматоиден артрит са склонни да страдат повече от депресия; болни от рак пациенти, получавали лекарството интерферон алфа, което повишава възпалението им в борбата с рака, също предизвиква депресия като страничен ефект.
Всички тези доказателства преориентираха някои учени да търсят отговор на въпроса – каква може да е причината за възпалението. Според Турхан Джанли от университета Стоуни Брук в Ню Йорк, това са инфекциите и депресията трябва да бъде разбирана като инфекциозна, макар и не заразна болест.
Не всички обаче са готови да застанат зад това твърдение, тъй като инфекцията не е единственият начин за предизвикване на възпаление. Доказано е, че хранителен режим, богат на ненаситени мазнини и захар, повишава възпалението, а меню, което съдържа плодове, зеленчуци и мазна риба, го намалява. Затлъстяването е друг рисков фактор, вероятно защото телесните мазнини, особено в областта на коремния пояс, съхраняват големи количества цитокини.
Като добавим към всичко това и стресът, произхождащ от социалното отхвърляне или самотата, който също причинява възпаления, можем да заключим, че депресията е един вид алергия към съвременния живот. Това би могло да обясни и увеличението на броя на хората с депресия – тъй като ядем повече, мързи ни повече и се изолираме все повече от обкръжаващия ни свят. Всичко това се превръща в състояние на хронично възпаление.
Ако случаят наистина е такъв, превенцията е най-добрият начин да се справим с проблема. Не е хубаво съвсем да игнорираме възпаленията, тъй като те са ни нужни в борбата с инфекциите, но можем да понижим нивата на системно възпаление, смята Славич.
Добрата новина е, че по време на няколкото клинични изследвания, направени досега, е установено, че добавянето на противовъзпалителни лекарства към антидепресантите не само подобрява симптомите, но увеличава броя на хората, които се повлияват от лечението.
Въпреки това, ще са необходими допълнителни тестове за потвърждение. Има и доказателства, че Омега 3 и куркумин – екстракт от подправката куркума, може да имат подобен ефект. И двете са достъпни и си заслужават да бъдат опитани.
До 5-10 години, казва Кармин Парианте, психиатър в лондонския Кралски колеж, може да има кръвен тест, който да измерва възпалителните процеси при хората с депресия, така че те да бъдат третирани по правилния начин. Изследователите вече са измислили и елементарен тест с убождане на пръста, който надеждно измерва възпалителните маркери в една капка кръв.
http://ureport.bg/
В основата на тази нова теория стои фактът, че всеки се чувства нещастен, когато е болен. Чувството на силна умора, отегчение и раздразнение от неспособността да се изправим на крака е наричано от психолозите „болестно поведение“. То цели да ни закотви у дома за известно време, за да не се разболеем още повече или да не разпространим повече инфекцията.
Но то също така напомня много на депресията. Възпалението, което е част от имунната система, действа като аларма за различни наранявания. Цитокините – семейство протеини, създават възпалението и превключват мозъка в режим на болест.
Цитокините и възпалението се появяват по време на депресивни епизоди. Изследвания показват, че здрави хора също могат да изпаднат временно в депресивни, тревожни състояния, когато им е дадена ваксина, предизвикваща възпаление.
След анализ на рентгенови снимки на мозъка на хора, инжектирани с ваксина срещу коремен тиф, учени открили, че това може да се дължи на промените в частите на мозъка, които отговорят за чувството на възнаграждение и наказание.
Освен това хора с възпалителни заболявания като ревматоиден артрит са склонни да страдат повече от депресия; болни от рак пациенти, получавали лекарството интерферон алфа, което повишава възпалението им в борбата с рака, също предизвиква депресия като страничен ефект.
Всички тези доказателства преориентираха някои учени да търсят отговор на въпроса – каква може да е причината за възпалението. Според Турхан Джанли от университета Стоуни Брук в Ню Йорк, това са инфекциите и депресията трябва да бъде разбирана като инфекциозна, макар и не заразна болест.
Не всички обаче са готови да застанат зад това твърдение, тъй като инфекцията не е единственият начин за предизвикване на възпаление. Доказано е, че хранителен режим, богат на ненаситени мазнини и захар, повишава възпалението, а меню, което съдържа плодове, зеленчуци и мазна риба, го намалява. Затлъстяването е друг рисков фактор, вероятно защото телесните мазнини, особено в областта на коремния пояс, съхраняват големи количества цитокини.
Като добавим към всичко това и стресът, произхождащ от социалното отхвърляне или самотата, който също причинява възпаления, можем да заключим, че депресията е един вид алергия към съвременния живот. Това би могло да обясни и увеличението на броя на хората с депресия – тъй като ядем повече, мързи ни повече и се изолираме все повече от обкръжаващия ни свят. Всичко това се превръща в състояние на хронично възпаление.
Ако случаят наистина е такъв, превенцията е най-добрият начин да се справим с проблема. Не е хубаво съвсем да игнорираме възпаленията, тъй като те са ни нужни в борбата с инфекциите, но можем да понижим нивата на системно възпаление, смята Славич.
Добрата новина е, че по време на няколкото клинични изследвания, направени досега, е установено, че добавянето на противовъзпалителни лекарства към антидепресантите не само подобрява симптомите, но увеличава броя на хората, които се повлияват от лечението.
Въпреки това, ще са необходими допълнителни тестове за потвърждение. Има и доказателства, че Омега 3 и куркумин – екстракт от подправката куркума, може да имат подобен ефект. И двете са достъпни и си заслужават да бъдат опитани.
До 5-10 години, казва Кармин Парианте, психиатър в лондонския Кралски колеж, може да има кръвен тест, който да измерва възпалителните процеси при хората с депресия, така че те да бъдат третирани по правилния начин. Изследователите вече са измислили и елементарен тест с убождане на пръста, който надеждно измерва възпалителните маркери в една капка кръв.
http://ureport.bg/
Мними страхове отприщват паниката
Уплахът е толкова силен, че ни задушава и поти
Преходът от зимата към пролетта разбива баланса на много органи и
системи. Най-уязвима е нервната. Затова често усещаме немотивирана
тревога, болки в сърцето, пулсът се ускорява, а тялото почва да трепери.
Мъчат ни немотивирани пристъпи на паника. Уплахът е толкова силен, че
ни задушава и докарва изпотяване. Въображаемите страхове са един от
признаците на вегеативна дистония. Проявите й са толкова разнообразни и
неприятни, че превръщат живота в ад.
Всяко по-голямо нервно натоварване може да ни извади от релси. Домашна разправия, неприятно съобщение, спор с началника може да дръпне спусъка на паническия пристъп. Опасяваме се, че ще ни се случи нещо лошо, че сме изправени пред фатален избор или че ще умрем. Страховете ни карат да звъним в Бърза помощ. Успокоителната инжекция временно отлага кризата и така до следващия път. Понякога пристъпите зачестяват и се первъръщат в ежедневен кошмар.Вегетативната дистония обикновено се предава по наследство и е свързана с нарушен синхрон в центровете, които управляват мозъка. Предвестниците є се разпознаят още в ранно детство. Малчуганите са капризни, конфликтни, боледуват повече от другите и трудно понасят физическо и интелектуално натоварване. Те обикновено са слабички, бледи и склонни към припадъци и емоционални сривове. В течение на годините получената по наследство «слабост» се задълбочава. Симптомите се сгъстяват в периода на пубертета и климакса, когато енодкринната и нервната система са по-натоварени. Към пубертета потенето и сърцебиенето зачестяват. Състоянието се влошава отново в периода преди и по време на климактериума. Към общата нервност се добавят нестабилно кръвно налягане, емоционална лабилност, приливи на топли вълни и обилно потене. Оплакванията се проявявт по-ярко при прекомерно физическо натоварване и отрицателни емоции - загуба на близък човек, грижа за тежко болен или развод. Повечето от страдащите от вегетативна дистония са с ниско кръвно налягане. При мъжете то е под 100/60 мм живачен стълб, а при жените 95/60. Състоянието се усложнява от някои болести на щитовидната жлеза, анемия или язва на днадесетопръстника. Лечението на тези състояния е трудно. Предписват се лекарства, които подобряват тонуса на съдовете, мозъчното кръвообращение и успокоителни средства. Добре действа физиотерапията, психотерапията, както и акупунктурата и акупресура.
Всяко по-голямо нервно натоварване може да ни извади от релси. Домашна разправия, неприятно съобщение, спор с началника може да дръпне спусъка на паническия пристъп. Опасяваме се, че ще ни се случи нещо лошо, че сме изправени пред фатален избор или че ще умрем. Страховете ни карат да звъним в Бърза помощ. Успокоителната инжекция временно отлага кризата и така до следващия път. Понякога пристъпите зачестяват и се первъръщат в ежедневен кошмар.Вегетативната дистония обикновено се предава по наследство и е свързана с нарушен синхрон в центровете, които управляват мозъка. Предвестниците є се разпознаят още в ранно детство. Малчуганите са капризни, конфликтни, боледуват повече от другите и трудно понасят физическо и интелектуално натоварване. Те обикновено са слабички, бледи и склонни към припадъци и емоционални сривове. В течение на годините получената по наследство «слабост» се задълбочава. Симптомите се сгъстяват в периода на пубертета и климакса, когато енодкринната и нервната система са по-натоварени. Към пубертета потенето и сърцебиенето зачестяват. Състоянието се влошава отново в периода преди и по време на климактериума. Към общата нервност се добавят нестабилно кръвно налягане, емоционална лабилност, приливи на топли вълни и обилно потене. Оплакванията се проявявт по-ярко при прекомерно физическо натоварване и отрицателни емоции - загуба на близък човек, грижа за тежко болен или развод. Повечето от страдащите от вегетативна дистония са с ниско кръвно налягане. При мъжете то е под 100/60 мм живачен стълб, а при жените 95/60. Състоянието се усложнява от някои болести на щитовидната жлеза, анемия или язва на днадесетопръстника. Лечението на тези състояния е трудно. Предписват се лекарства, които подобряват тонуса на съдовете, мозъчното кръвообращение и успокоителни средства. Добре действа физиотерапията, психотерапията, както и акупунктурата и акупресура.
ХОМЕОПАТИЯ
ARGENTUM NITRICUM 9 CH. Помага на хора, които трудно понасят да са сред тълпа, да пътуват в затворено превозно средство или се страхуват от високо. По време на пристъп при световъртежи и сърцебиене се пият по 3 до 5 зрънца през 5- 10 минути.
NUX VOMICA 5 (9)CH. Подходящ е за хора с лабилна вегетативна нервна система. Помага на жени в менопауза, които са по-чувствителни. Пият се 5 зрънца сутрин и при всеки повод за тревога. Много е полезна при грешки при храненето, които могат да са причина за сърцебиене и тежки вегетативни реакции.PHOSPHORICUM ACIDUM 9 CH. Вземат се два пъти по 5 зрънца при склонност към обилно потене.LACHESIS 15 CH. Хомеопатичният препарат се препоръчва на жени в предменопауза и по време на климактериума. Пият се по 5 зрънца вечер. Помага при поява на чувство за стягане в гърдите, гърлото и при главоболие, което обхваща слепоочията.
Шотлански душ и масаж връщат спокойствието
ДИШАЙТЕ. Поемете бавно и дълбоко дъх, задръжте
колкото е възможно и издишайте бавно, като накрая се изкашляйте, за да
изхвърлите и последната глътка въздух от дробовете. Повторете
упражнението, без да изпитате чувство на задушаване. Тази техника може
да помогне и при сериозен стенокарден пристъп. Тя действа успокоително и
нормализира пулса.
ГИМНАСТИКА. Всички физически упражнения, които отпускат мускулатурата на челото, шията, раменния пояс и гърба, облекчават състоянието.
ШОТЛАНДСКИ ДУШ.
Всеки ден правете контрастно обливане. Започнете с 30 секунди горещ душ
и 10 студен. Винаги се завършва със студеното обливане. Необходими са
поне 6 контрастни душа, които да правите в продължение на 2 седмици, за
да имате добър лечебен ефект.
СЪН. Задължително е
да си осигурим достатъчно сън. Стаята да е проветрена, тиха, а
температурата - 17-18 градуса. Преди лягане не бива да се консумира
алкохол. Той предразполага към топли вълни, потене и сваля кравното,
защото има съдоразширяващия ефект. Цигарите също вредят. Те могат да
предизвикат сърцебиене, световъртежи и изпотяване.
НА ВЪЗДУХ.
Интинзивното ходене осигурява «кислородна промивка» на тялото.
Достатъчно е 22 минути на ден да се разхождаме с бърз ход, за да се
заредим с енергия. Кислородните промивки подобряват съня, успокояват и
помагат да се върнем баланса.
Медитацията е по-ефикасна от антидепресантите
Медитацията може да измести антидпересантите, категорични са учени от Оксфордския университет, цитирани от "Хъфингтън пост".
Екипът, осъществил редица клинични опити, доказва, че медитирането оказва същото положително влияние като медикаментите при хора, подложени на стрес. Освен това предпазва от нови прояви на депресия при пациенти след прекарана психична криза, сочат резултатите, публикувани в медицинското списание "Лансет".
Изходна точна за специалистите е твърдението, че при 50% от хората, страдали от депресия, състоянието често се повтаря, и то в период от две години. На такива рискови групи пациенти профилактично се предписват антидепресанти. Но тъй като техният продължителен прием също крие множество рискове, специалистите от Оксфордския университет искат да намерят алтернативен вариант. Такъв се оказва именно медитацията.
Екипът кани за участие в клиничните опити 424 души. В миналото те са страдали от поне три сериозни психични кризи и в момента са на поддържаща терапия с антидепресанти. Участниците са се съгласили да спрат приема на медикаменти и да се подложат на терапия чрез "съзнателна медитация" Те преминали обучение, състоящо се от ежедневни двучасови практики по медитация за определен период.
След което всеки ден я провеждали в домашни условия или посещавали групи за медитация.
Паралелно с тях е изследвана и група пациенти, страдали в миналото от поне три сериозни психични кризи, които все още са на профилактичен прием на антидепресанти.
Състоянието и на двете групи е следено повече от две години. Учените установяват, че и при двете се наблюдава еднакъв брой пациенти (44-47%) със забавяне или напълно избягване на повторни прояви на психичните кризи.
Мнозина други клинични изследвания също доказват това твърдение. Според американски учени, чието изследване е публикувано в Journal Of The American Medical Association Internal Medicine, само трийсет минути медитация на ден са в състояние да окажат същия ефект върху човешкия организъм като силен антидепресант.
Екипът от университет "Джонс Хопкинс" прави проучване, обхващащо 3500 човека, проявяващи признаци на тревожност и депресия. След преминаване на обучение по медитативни техники и всекидневното им практикуване по половин час, при по-голяма част от страдащите учените са установили значително занижаване на проявите на стрес.
Специалистите обаче подчертават, че медитацията не е езотерична практика,
а тренировка за съзнанието и е необходимо да бъде усвоена и всекидневно практикувана.
Екип от университета "Бъркли" провежда дългогодишни опити, при които участниците стигат дори до 12 часа медитация на ден. Ръководителят на екипа Пол Екман е известен американски психолог, виден специалист в областта на емоциите, междуличностното общуване и създател на уникална система за анализ на невербалното поведение. Неговият екип провежда опити, при които се цели да се установи дали може медитирането да се „предозира". Доброволци участници стигнали дори до 12 часа медитация на ден, но не били установени негативни ефекти.
Чрез специална апаратура, следяща функциите на медитиращите, учените установяват, че участниците са в състояние да контролират реакциите и емоциите си
в изключително висока степен. Дори е правен опит със симулиране на шум от експлозия, при което дори пулсът на медитиращия не се ускорява.
Учените обясняват, че по принцип хора, при които е по-активно дясното полукълбо на мозъка, са склонни към депресии, а тези с по-активно ляво полукълбо - често са по-щастливи. Но екипът на Пол Екман доказва, че е възможно да се "преминава" от едното полукълбо в другото именно чрез медитативни техники.
За това споделят и "учителите" по медитация. Анди Пъдикомб днес се води "специалист по осъзнатост". Всъщност след поредица тежки събития в младостта си той напуска университета и се отправя към Хималаите. Там усвоява изкуството на медитация, а днес води семинари по цял свят, за да научи хората как да "рестартират" от натовареното ежедневие. В своята лекция за TEDSalon London Fall 2012 Пъдикомб цитира данни от проучване от Харвардския университет, според което нашите умове се реят в мисли почти 47%. Според него това постоянно лутане на ума е директна причина за нещастие: "Живеем в невероятно забързан свят.
Темпото ни на живот е безумно, умовете ни - вечно заети, и винаги вършим нещо. Резултатът, разбира се, е, че се стресираме. Умът фучи като пералня оборот след оборот, с различни трудни объркващи емоции и не знаем как да се справим с тях. Тъжната истина е, че сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Пропускаме най-важните за нас неща и е налудничаво, че всеки просто приема, че животът е такъв и някак трябва да се справим с него. Не трябва да е така."
Пъдикомб смята, че най-важното е да се научим на разбиране за настоящия момент, което в съвременния свят е много трудно, защото мнозина живеят в бъдещето или в миналото. Специалистът обяснява: „Имам предвид не да си изгубен в мисли, не да си разсеян, не да си затрупан от трудни емоции, а да се научиш как да бъдеш ти сега,
как да си осъзнат и да присъстваш.
Повечето хора предполагат, че медитацията цели да спре мислите, да се отърве от емоциите и някак да контролира ума, но всъщност е доста различно. По-скоро цели да се отдръпнем, да видим мислите по-ясно, да станем свидетели на идването и изчезването на мисли, емоции, без да ги осъждаме, със спокоен, съсредоточен ум.
Медитацията ви предлага възможността да се отдалечите и да получите различна перспектива. Не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме.
Екипът, осъществил редица клинични опити, доказва, че медитирането оказва същото положително влияние като медикаментите при хора, подложени на стрес. Освен това предпазва от нови прояви на депресия при пациенти след прекарана психична криза, сочат резултатите, публикувани в медицинското списание "Лансет".
Изходна точна за специалистите е твърдението, че при 50% от хората, страдали от депресия, състоянието често се повтаря, и то в период от две години. На такива рискови групи пациенти профилактично се предписват антидепресанти. Но тъй като техният продължителен прием също крие множество рискове, специалистите от Оксфордския университет искат да намерят алтернативен вариант. Такъв се оказва именно медитацията.
Екипът кани за участие в клиничните опити 424 души. В миналото те са страдали от поне три сериозни психични кризи и в момента са на поддържаща терапия с антидепресанти. Участниците са се съгласили да спрат приема на медикаменти и да се подложат на терапия чрез "съзнателна медитация" Те преминали обучение, състоящо се от ежедневни двучасови практики по медитация за определен период.
Паралелно с тях е изследвана и група пациенти, страдали в миналото от поне три сериозни психични кризи, които все още са на профилактичен прием на антидепресанти.
Състоянието и на двете групи е следено повече от две години. Учените установяват, че и при двете се наблюдава еднакъв брой пациенти (44-47%) със забавяне или напълно избягване на повторни прояви на психичните кризи.
Мнозина други клинични изследвания също доказват това твърдение. Според американски учени, чието изследване е публикувано в Journal Of The American Medical Association Internal Medicine, само трийсет минути медитация на ден са в състояние да окажат същия ефект върху човешкия организъм като силен антидепресант.
Екипът от университет "Джонс Хопкинс" прави проучване, обхващащо 3500 човека, проявяващи признаци на тревожност и депресия. След преминаване на обучение по медитативни техники и всекидневното им практикуване по половин час, при по-голяма част от страдащите учените са установили значително занижаване на проявите на стрес.
а тренировка за съзнанието и е необходимо да бъде усвоена и всекидневно практикувана.
Екип от университета "Бъркли" провежда дългогодишни опити, при които участниците стигат дори до 12 часа медитация на ден. Ръководителят на екипа Пол Екман е известен американски психолог, виден специалист в областта на емоциите, междуличностното общуване и създател на уникална система за анализ на невербалното поведение. Неговият екип провежда опити, при които се цели да се установи дали може медитирането да се „предозира". Доброволци участници стигнали дори до 12 часа медитация на ден, но не били установени негативни ефекти.
Чрез специална апаратура, следяща функциите на медитиращите, учените установяват, че участниците са в състояние да контролират реакциите и емоциите си
в изключително висока степен. Дори е правен опит със симулиране на шум от експлозия, при което дори пулсът на медитиращия не се ускорява.
Учените обясняват, че по принцип хора, при които е по-активно дясното полукълбо на мозъка, са склонни към депресии, а тези с по-активно ляво полукълбо - често са по-щастливи. Но екипът на Пол Екман доказва, че е възможно да се "преминава" от едното полукълбо в другото именно чрез медитативни техники.
За това споделят и "учителите" по медитация. Анди Пъдикомб днес се води "специалист по осъзнатост". Всъщност след поредица тежки събития в младостта си той напуска университета и се отправя към Хималаите. Там усвоява изкуството на медитация, а днес води семинари по цял свят, за да научи хората как да "рестартират" от натовареното ежедневие. В своята лекция за TEDSalon London Fall 2012 Пъдикомб цитира данни от проучване от Харвардския университет, според което нашите умове се реят в мисли почти 47%. Според него това постоянно лутане на ума е директна причина за нещастие: "Живеем в невероятно забързан свят.
Темпото ни на живот е безумно, умовете ни - вечно заети, и винаги вършим нещо. Резултатът, разбира се, е, че се стресираме. Умът фучи като пералня оборот след оборот, с различни трудни объркващи емоции и не знаем как да се справим с тях. Тъжната истина е, че сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Пропускаме най-важните за нас неща и е налудничаво, че всеки просто приема, че животът е такъв и някак трябва да се справим с него. Не трябва да е така."
Пъдикомб смята, че най-важното е да се научим на разбиране за настоящия момент, което в съвременния свят е много трудно, защото мнозина живеят в бъдещето или в миналото. Специалистът обяснява: „Имам предвид не да си изгубен в мисли, не да си разсеян, не да си затрупан от трудни емоции, а да се научиш как да бъдеш ти сега,
как да си осъзнат и да присъстваш.
Повечето хора предполагат, че медитацията цели да спре мислите, да се отърве от емоциите и някак да контролира ума, но всъщност е доста различно. По-скоро цели да се отдръпнем, да видим мислите по-ясно, да станем свидетели на идването и изчезването на мисли, емоции, без да ги осъждаме, със спокоен, съсредоточен ум.
Медитацията ви предлага възможността да се отдалечите и да получите различна перспектива. Не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме.
автор: Бела Чолакова
Объркано мислене – издава бърнаут или депресия и биполярно разстройство
Белите
полета в паметта, забравянето на думи или мисълта са обичайно срещани
при високо напрежение и стрес и, за съжаление, все по-често наблюдавани с
напредването на годините.
Когато обаче тези моменти зачестят в даден период, трябва да се обърне внимание и на психичното здраве, тъй като учените вече смятат, че загубата на емоционално равновесие, както и дори незначителните промени в храненето и стила на живот на даден човек, могат да бъдат сигнал за тежка депресия и биполярно разстройство.
По принцип „фази мисленето“, както го наричат американците, е една от проявяващите се типичните странности при жените, навлизащи в менопауза, когато текат постоянни промени в хормоналните нива. Този случай обаче тук трябва да бъде изключен.
Неспособността за концентрация, неправилното боравене с думи, усещането за объркване заради постоянен наплив от натрапливи мисли и идеи са признак и за „синдрома на прегарянето“ - „бърнаут“, който е показател за невъзможност или изчерпване на личните ресурси за справяне със стреса и претоварването, който също трябва да се разглежда като отделен случай.
Сега изследователи от Медицинското училище на Университета на Мичиган и Центъра по депресия към него установяват, че в периодите на тежка депресия и биполярно разстройство пациентите им са имали слаби оценки на тестове за интелигентност. Заключението им е получено въз основа анализ на 612 досиета на доброволци, съгласили се да бъдат включени в проучването, две трети от които с анамнеза за тежка депресия или биполярно разстройство.
При сканиране на мозъчната дейност в състояние на депресия или биполярно разстройство учените откриват различна от обичайната активност в задната част на дясната париетална мозъчна кора – при депресия активността в тази част на мозъка била завишена, а при биполярно разстройство – напротив, понижена. Тази мозъчна част се свързва с изпълнението на задачи.
С това изследване учените установяват, че неясното и нелогично мислене при депресия и биполярно разстройство е вследствие на тези промени във функциите на мозъка и то е непристорено. Според тях това дава основание тежката депресия и биполярното разстройство да се разглеждат по-скоро като част от спектъра на разстройствата на настроението (афективните разстройства), отколкото да се приемат като отделни заболявания.
При биполярно разстройство се наблюдават резки промени в настроението, от маниакално поведение, при което се наблюдава повишена емоционалност, физическа активност, склонност към раздразнителност, гняв, агресия, мании, към депресия и унилост в другата крайност. По данни на Националния институт за психично здраве на САЩ всяка година 2,6% от възрастните американци страдат от биполярно разстройство.
Средната възраст, на която се проявяват симптомите, е около 25 години, но разстройството се развива още от ранно детство. Има и късна проява – през 40-те и 50-те години. Никой не е застрахован от развитието на биполярно разстройство, то се среща еднакво често и при двата пола, всички раси, етнически групи и класови прослойки, уточняват американски експерти.
За да се избавим от негативната статистика и рисковете от развитието на тези разстройства, в личен и обществен план, очевидно съвременното общество трябва по-сериозно да обърне внимание на изучаването на правилните механизми за справяне със стреса, адекватните начини за почивка на мозъка и правилен стил на живот и отхвърляне на ежедневните задания сред населението дори като обичаен предмет от училищния чин, през университетската скаймейка, като грижа по време на най-активната работоспособна от работодателите, включително до пенсионна възраст като ангажимент на държавата към данъкоплатците ѝ.
http://www.puls.bg/
Когато обаче тези моменти зачестят в даден период, трябва да се обърне внимание и на психичното здраве, тъй като учените вече смятат, че загубата на емоционално равновесие, както и дори незначителните промени в храненето и стила на живот на даден човек, могат да бъдат сигнал за тежка депресия и биполярно разстройство.
По принцип „фази мисленето“, както го наричат американците, е една от проявяващите се типичните странности при жените, навлизащи в менопауза, когато текат постоянни промени в хормоналните нива. Този случай обаче тук трябва да бъде изключен.
Неспособността за концентрация, неправилното боравене с думи, усещането за объркване заради постоянен наплив от натрапливи мисли и идеи са признак и за „синдрома на прегарянето“ - „бърнаут“, който е показател за невъзможност или изчерпване на личните ресурси за справяне със стреса и претоварването, който също трябва да се разглежда като отделен случай.
Сега изследователи от Медицинското училище на Университета на Мичиган и Центъра по депресия към него установяват, че в периодите на тежка депресия и биполярно разстройство пациентите им са имали слаби оценки на тестове за интелигентност. Заключението им е получено въз основа анализ на 612 досиета на доброволци, съгласили се да бъдат включени в проучването, две трети от които с анамнеза за тежка депресия или биполярно разстройство.
При сканиране на мозъчната дейност в състояние на депресия или биполярно разстройство учените откриват различна от обичайната активност в задната част на дясната париетална мозъчна кора – при депресия активността в тази част на мозъка била завишена, а при биполярно разстройство – напротив, понижена. Тази мозъчна част се свързва с изпълнението на задачи.
С това изследване учените установяват, че неясното и нелогично мислене при депресия и биполярно разстройство е вследствие на тези промени във функциите на мозъка и то е непристорено. Според тях това дава основание тежката депресия и биполярното разстройство да се разглеждат по-скоро като част от спектъра на разстройствата на настроението (афективните разстройства), отколкото да се приемат като отделни заболявания.
При биполярно разстройство се наблюдават резки промени в настроението, от маниакално поведение, при което се наблюдава повишена емоционалност, физическа активност, склонност към раздразнителност, гняв, агресия, мании, към депресия и унилост в другата крайност. По данни на Националния институт за психично здраве на САЩ всяка година 2,6% от възрастните американци страдат от биполярно разстройство.
Средната възраст, на която се проявяват симптомите, е около 25 години, но разстройството се развива още от ранно детство. Има и късна проява – през 40-те и 50-те години. Никой не е застрахован от развитието на биполярно разстройство, то се среща еднакво често и при двата пола, всички раси, етнически групи и класови прослойки, уточняват американски експерти.
За да се избавим от негативната статистика и рисковете от развитието на тези разстройства, в личен и обществен план, очевидно съвременното общество трябва по-сериозно да обърне внимание на изучаването на правилните механизми за справяне със стреса, адекватните начини за почивка на мозъка и правилен стил на живот и отхвърляне на ежедневните задания сред населението дори като обичаен предмет от училищния чин, през университетската скаймейка, като грижа по време на най-активната работоспособна от работодателите, включително до пенсионна възраст като ангажимент на държавата към данъкоплатците ѝ.
http://www.puls.bg/
Триъгълникът на Карпман
У всеки човек, независимо от неговата професия или знания, съществува
потребност от емоционално общуване. По-точно от общуване, което води до
забележими промени в типичното емоционално състояние. Това е
психологически контекст, който е в основата на желанието да получим
изгода от влизането в определена роля на поведение, казват
специалистите, пише "Мениджър Нюз".
Съзнателно или не, ние, хората, играем роли всеки ден. И един от най-разпространените сценарии, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман - социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Това е световна ”драма", без начало и без край, в която участват всички. И в повечето случаи силно се вживяват в ролите си, без да подозират, че сценарият е отдавна написан и добре известен, особено на експертите, които изучават ролевите модели на поведение. Те самите нямат нищо против открито да признаят, че също участват в играта. Но познават правилата. Според тях всеки участник в „триъгълника” се стреми да постигне нужните му за дадения момент емоции чрез съответната роля. „Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.
Нека да разпознаем трите „главни” роли в този модел и да видим накратко как се реализират на емоционално ниво.
1). Агресорът
В конструкцията на „триъгълника" Агресорът реализира потисканото си желание за доминиране и превъзходство чрез легитимно налагане на своето мнение, на своята правда. Той си намира обосновани поводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора и само интелигентната атака по тази линия е в състояние да го извади от релси.
2). Жертвата
Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително "жертвата" може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена. Също така тази роля може да е отработване на пасивно-агресивна позиция спрямо провокации на явни агресори като по този начин отговорността за възникнал конфликт се прехвърля върху тях. Впоследствие, като компенсация за своите страдания, „жертвата” може да предяви материални или емоционални претенции към вече бившия агресор и така да се превърне в нов агресор. Специалистите предупреждават, че жертвата е фундаментална роля в „Триъгълника на Карпман" – останалите роли може дори да отсъстват или да са виртуални."Жертвата" лесно преминава в „агресор” и обратно. Основната трудност при работа с нея е, че тя принципно не различава причинно-следствените връзки от своите действия, което всъщност е отговорността, от която се опитва да се измъкне. Реалният начин да се промени е да й бъдат показани възможностите да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да бъде накарана да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.
3). Спасителят
Той реализира в рамките на триъгълника потисканото желание да проявява агресия. Но за разлика от "агресора", не може да си позволи да проявява открито желанията си. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор". "Спасителят" не желае да изведе „жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея.
Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става като му се разясни пагубния му принос в отношенията „жертва – агресор.”
http://www.obekti.bg/
Съзнателно или не, ние, хората, играем роли всеки ден. И един от най-разпространените сценарии, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман - социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Това е световна ”драма", без начало и без край, в която участват всички. И в повечето случаи силно се вживяват в ролите си, без да подозират, че сценарият е отдавна написан и добре известен, особено на експертите, които изучават ролевите модели на поведение. Те самите нямат нищо против открито да признаят, че също участват в играта. Но познават правилата. Според тях всеки участник в „триъгълника” се стреми да постигне нужните му за дадения момент емоции чрез съответната роля. „Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.
Нека да разпознаем трите „главни” роли в този модел и да видим накратко как се реализират на емоционално ниво.
1). Агресорът
В конструкцията на „триъгълника" Агресорът реализира потисканото си желание за доминиране и превъзходство чрез легитимно налагане на своето мнение, на своята правда. Той си намира обосновани поводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора и само интелигентната атака по тази линия е в състояние да го извади от релси.
2). Жертвата
Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително "жертвата" може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена. Също така тази роля може да е отработване на пасивно-агресивна позиция спрямо провокации на явни агресори като по този начин отговорността за възникнал конфликт се прехвърля върху тях. Впоследствие, като компенсация за своите страдания, „жертвата” може да предяви материални или емоционални претенции към вече бившия агресор и така да се превърне в нов агресор. Специалистите предупреждават, че жертвата е фундаментална роля в „Триъгълника на Карпман" – останалите роли може дори да отсъстват или да са виртуални."Жертвата" лесно преминава в „агресор” и обратно. Основната трудност при работа с нея е, че тя принципно не различава причинно-следствените връзки от своите действия, което всъщност е отговорността, от която се опитва да се измъкне. Реалният начин да се промени е да й бъдат показани възможностите да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да бъде накарана да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.
3). Спасителят
Той реализира в рамките на триъгълника потисканото желание да проявява агресия. Но за разлика от "агресора", не може да си позволи да проявява открито желанията си. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор". "Спасителят" не желае да изведе „жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея.
Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става като му се разясни пагубния му принос в отношенията „жертва – агресор.”
http://www.obekti.bg/
Седемте депресивни храни – психология на вредното хранене
Burger King няма да ви накара да се самоубиете, поне аз не мисля така.
И McDonalds няма да ви накара да разбиете главата си в тротоара.
Джънк фуд е храна без стойност, този термин е американски, на английски junk food буквално значи „храна-боклук“, взет е от жаргона и означава храна без хранителна стойност.
Храната е абсолютно средство, чрез което мозъчния потенциал и продуктивността на анатомичното ви здраве функционира по един или друг начин. Купища са изследванията, които изкарват фактите, че това което консумирате разбърква лимбичната ви система и емоционалното ви здраве на първо място. За външния вид и редукция на мазнини е всеизвестен факт, но и все повече се говори за умственото здраве повлияно от храната, която хората консумират.
Лимбичната система е изградена от няколко структури на главния мозък и участва в регулацията на функциите на
Ако се отнасяте с тялото си както с Кадилак, който сте взели под наем за разходка през нощта – той ще ви отвърне с доброта. Абсолютно същото е с тялото ви.
Избягвайте тези седем храни:
1. Рафинирана захар
Шоколада създава добър вкус и усещания в устата, което предизвиква силно удоволствие за някои хора. Повечето харесват да ядат шоколад. Дава ни приятен прилив на енергия за 20 минути, но въпреки това, предизвиква нужда от лечение, както и всички продукти с рафинирана захар – причинител за високите нива на кръвната захар. Интересно е, че в резултат на махмурлук захарта затруднява настроението ни, изчерпва ни силите, и е също свързана с разстройства в съня.
2. Изкуствените подсладители
Аспартамът е лошо нещо. Особено, ако сте склонни към депресия! Той блокира производството на невротрансмитера серотонин и причинява спад в настроението, главоболие и безсъние. Изкуствените sweeter-и са лоша новина за главния мозък защото го натравя сериозно и сигурно.
3. Преработени храни
Консумирането рафинирани или преработени въглехидрати – като бял хляб, зърнени храни, тестени изделия, или закуски ще предизвика същия ефект върху нивото на кръвната захар, както например яденето на кошница с желирани бонбони. Рогчета, понички, бюреци и тюфлеци се обработват по същия начин от мозъка. Тук не говорим за черен дроб или храносмилателна система. След първоначалния тласък на инсулин, ще приключите уморени, раздразнени и подути под очите.
4. Хидрогенирани масла
Далеч от пържено пиле, пържени пръчици сирене, панировки, кашкавали, пържени калмари, картофи… Всичко, което се приготвя с хидрогенирани масла и съдържа транс мазнини може потенциално да допринесе за депресия. Също така внимавайте за наситени мазнини, намерени в животинските продукти като деликатесни меса, високо съдържание на мазнини в млечни продукти, масло и т.н. Те могат да запушат артериите и да предотвратят притока на кръв към мозъка внезапно или с предистория.
5. Храни с високо съдържание на натрий
Изключвенето на храни с мазно съдържание може да се окаже добро съображение за талията ви и чудесен резон за положителните ви емоции. Излишъкът на натрий в тези продукти може да наруши неврологичната ви система, като допринася за депресия, и може да прегъне имунната реакция на системата, което води до умора. Твърде много сол също води до задържане на течности и подуване на корема, и аз не искам да ви казвам колко депресиращо е това.
6. Алкохол
Алкохолът в централната нервна система е депресант. Ако имате история на разстройство на настроението, консумирайте с повишено внимание. Вашата централната нервна система е отговорна за вземането на информация чрез сетивата, които контролират двигателните функции, както и мислене, разбиране и разсъждение. Той също така контролира емоциите. Алкохолът мести всичко това надолу, изостря симптомите, свързани с депресия.
7. Кофеин
Според някои експерти, дори малко количество кофеин, може да допринесе за депресия и тревожност . Кофеинът нарушава съня и прави естествения процес да заспите по-труден; тези смущения се отразяват върху настроението. Това може да предизвика възбуда, треперене и нервност. Енергийните напитки, по-специално, са лоша новина, тъй като някои от тях съдържат кофеин еквивалентен на 14 кафета.
И McDonalds няма да ви накара да разбиете главата си в тротоара.
Джънк фуд е храна без стойност, този термин е американски, на английски junk food буквално значи „храна-боклук“, взет е от жаргона и означава храна без хранителна стойност.
Храната е абсолютно средство, чрез което мозъчния потенциал и продуктивността на анатомичното ви здраве функционира по един или друг начин. Купища са изследванията, които изкарват фактите, че това което консумирате разбърква лимбичната ви система и емоционалното ви здраве на първо място. За външния вид и редукция на мазнини е всеизвестен факт, но и все повече се говори за умственото здраве повлияно от храната, която хората консумират.
Лимбична система, невроанатомия
- вътрешни органи
- обоняние
- поведение
- емоции
- памет
- сън и още други.
Ако се отнасяте с тялото си както с Кадилак, който сте взели под наем за разходка през нощта – той ще ви отвърне с доброта. Абсолютно същото е с тялото ви.
Избягвайте тези седем храни:
1. Рафинирана захар
Шоколада създава добър вкус и усещания в устата, което предизвиква силно удоволствие за някои хора. Повечето харесват да ядат шоколад. Дава ни приятен прилив на енергия за 20 минути, но въпреки това, предизвиква нужда от лечение, както и всички продукти с рафинирана захар – причинител за високите нива на кръвната захар. Интересно е, че в резултат на махмурлук захарта затруднява настроението ни, изчерпва ни силите, и е също свързана с разстройства в съня.
2. Изкуствените подсладители
Аспартамът е лошо нещо. Особено, ако сте склонни към депресия! Той блокира производството на невротрансмитера серотонин и причинява спад в настроението, главоболие и безсъние. Изкуствените sweeter-и са лоша новина за главния мозък защото го натравя сериозно и сигурно.
3. Преработени храни
Консумирането рафинирани или преработени въглехидрати – като бял хляб, зърнени храни, тестени изделия, или закуски ще предизвика същия ефект върху нивото на кръвната захар, както например яденето на кошница с желирани бонбони. Рогчета, понички, бюреци и тюфлеци се обработват по същия начин от мозъка. Тук не говорим за черен дроб или храносмилателна система. След първоначалния тласък на инсулин, ще приключите уморени, раздразнени и подути под очите.
4. Хидрогенирани масла
Далеч от пържено пиле, пържени пръчици сирене, панировки, кашкавали, пържени калмари, картофи… Всичко, което се приготвя с хидрогенирани масла и съдържа транс мазнини може потенциално да допринесе за депресия. Също така внимавайте за наситени мазнини, намерени в животинските продукти като деликатесни меса, високо съдържание на мазнини в млечни продукти, масло и т.н. Те могат да запушат артериите и да предотвратят притока на кръв към мозъка внезапно или с предистория.
5. Храни с високо съдържание на натрий
Изключвенето на храни с мазно съдържание може да се окаже добро съображение за талията ви и чудесен резон за положителните ви емоции. Излишъкът на натрий в тези продукти може да наруши неврологичната ви система, като допринася за депресия, и може да прегъне имунната реакция на системата, което води до умора. Твърде много сол също води до задържане на течности и подуване на корема, и аз не искам да ви казвам колко депресиращо е това.
6. Алкохол
Алкохолът в централната нервна система е депресант. Ако имате история на разстройство на настроението, консумирайте с повишено внимание. Вашата централната нервна система е отговорна за вземането на информация чрез сетивата, които контролират двигателните функции, както и мислене, разбиране и разсъждение. Той също така контролира емоциите. Алкохолът мести всичко това надолу, изостря симптомите, свързани с депресия.
7. Кофеин
Според някои експерти, дори малко количество кофеин, може да допринесе за депресия и тревожност . Кофеинът нарушава съня и прави естествения процес да заспите по-труден; тези смущения се отразяват върху настроението. Това може да предизвика възбуда, треперене и нервност. Енергийните напитки, по-специално, са лоша новина, тъй като някои от тях съдържат кофеин еквивалентен на 14 кафета.
Лекувайте депресия естествено с тези хранителни добавки
Много експерти смятат, че депресията е един от най-големите обществени здравни проблеми на 21 век. Според Световната здравна организация, депресията, която се характеризира с постоянно състояние на песимизъм и бездействие, е водеща причина за неспособност в света и има значителен принос за болести. Нещо повече, тя се увеличава. В световен мащаб, около 350 милиона души страдат от депресия, и този брой не намалява. Въпреки че корените на депресията са често сложни, и в някои случаи възникват от външни обстоятелства (например, много от нас са недоволни от състоянието на света и нашата неспособност да го променим като индивиди). Недостатъци в определени хранителни вещества, които регулират настроението, са също значими фактори за депресия. Простият прием на една или повече от следните естествени добавки, например, може да помогне за лечение на понижени настроения, които измъчват живота ни в продължение на години.
Магнезий
Благодарение на продължаващата ерозия на почвата, същественият микроминерал магнезий, който някога е бил широко разпространен в повечето от нашите цели храни, сега сериозно липсва в нашата западна диета. Всъщност, Американското общество по хиропрактика изчислява, че 68-80 процента от населението на САЩ страда от дефицит на магнезий, което е свързано с депресия. Например, едно ново проучване, публикувано в Списанието на Американския съвет по семейна медицина през март 2015 г. показа, че съществува „… значима връзка между много нисък прием на магнезий и депресия, особено при по-младите възрастни.“ Освен това преглед, публикуван във Фармакологични доклади през 2013 г. заключава, че „… магнезиевите продукти изглежда са ценна добавка към фармакологичните съоръжения за управление на депресия.“ Най-бионаличните форми на магнезий на пазара днес (и най-ефективните за лечение на депресия) са магнезиев цитрат, таурат, малат, глицинат, треонат, хлорид и карбонат.
Омега-3 мастни киселини
Многобройни проучвания показват, че EPA, DHA и ALA (трите основни химикали, които обхващат групата на омега-3 мастните киселини), имат значителни свойства, стимулиращи настроението. Преглед, включен в CNS Neuroscience & Therapeutics, например, съставен от три изследвания, доказващи, че добавки омега-3 мастни киселини са по-ефективни от плацебо при лечение на депресия при деца и възрастни. Тези резултати не трябва да са прекалено изненадващи, като се има предвид, че нашите мозъчните тъкани (включително клетъчните мембрани на мозъка) са действително направени от омега-3 мастни киселини. Тъй като нашите тела не могат да направят омега-3 мастни киселини сами по себе си, ние трябва да ги получим от цели храни и добавки. Безспорно най-добрият източник на омега-3 мастни киселини в света, и по този начин едно от най-добрите естествени средства за лечение на депресия, е рибеното масло. Пречистени триглицеридни форми на рибено масло са по-чисти и по-добре абсорбирани от стандартните етил естер форми.
S-аденозилметионин
S-аденозилметионин или SAMe, е химикал присъстващ във всяка клетка в тялото ни. Чрез сложна поредица от метаболитни реакции, той се превръща в регулиращите настроението химикали серотонин, допамин и норепинефрин, които поддържат познавателните функции. Следователно, депресията е често първият признак за недостатък на SAMe. В действителност, изследвания показват, че индивиди, диагностицирани с клинична депресия, често съдържат необичайно ниски нива на SAMe в своите мозъци. Терапевтични дози на SAMe варират от 400 до 1300 милиграма на ден. За оптимални резултати, приемайте SAMe в комбинация с витамин В комплекс, тъй като някои B-витамини (особено В6, В12 и фолиева киселина) могат да попречат на SAMe да се превръща в хомоцистеин, аминокиселина, участваща в атеросклероза и други сърдечно-съдови проблеми.
http://biopogled.com/
Магнезий
Благодарение на продължаващата ерозия на почвата, същественият микроминерал магнезий, който някога е бил широко разпространен в повечето от нашите цели храни, сега сериозно липсва в нашата западна диета. Всъщност, Американското общество по хиропрактика изчислява, че 68-80 процента от населението на САЩ страда от дефицит на магнезий, което е свързано с депресия. Например, едно ново проучване, публикувано в Списанието на Американския съвет по семейна медицина през март 2015 г. показа, че съществува „… значима връзка между много нисък прием на магнезий и депресия, особено при по-младите възрастни.“ Освен това преглед, публикуван във Фармакологични доклади през 2013 г. заключава, че „… магнезиевите продукти изглежда са ценна добавка към фармакологичните съоръжения за управление на депресия.“ Най-бионаличните форми на магнезий на пазара днес (и най-ефективните за лечение на депресия) са магнезиев цитрат, таурат, малат, глицинат, треонат, хлорид и карбонат.
Омега-3 мастни киселини
Многобройни проучвания показват, че EPA, DHA и ALA (трите основни химикали, които обхващат групата на омега-3 мастните киселини), имат значителни свойства, стимулиращи настроението. Преглед, включен в CNS Neuroscience & Therapeutics, например, съставен от три изследвания, доказващи, че добавки омега-3 мастни киселини са по-ефективни от плацебо при лечение на депресия при деца и възрастни. Тези резултати не трябва да са прекалено изненадващи, като се има предвид, че нашите мозъчните тъкани (включително клетъчните мембрани на мозъка) са действително направени от омега-3 мастни киселини. Тъй като нашите тела не могат да направят омега-3 мастни киселини сами по себе си, ние трябва да ги получим от цели храни и добавки. Безспорно най-добрият източник на омега-3 мастни киселини в света, и по този начин едно от най-добрите естествени средства за лечение на депресия, е рибеното масло. Пречистени триглицеридни форми на рибено масло са по-чисти и по-добре абсорбирани от стандартните етил естер форми.
S-аденозилметионин
S-аденозилметионин или SAMe, е химикал присъстващ във всяка клетка в тялото ни. Чрез сложна поредица от метаболитни реакции, той се превръща в регулиращите настроението химикали серотонин, допамин и норепинефрин, които поддържат познавателните функции. Следователно, депресията е често първият признак за недостатък на SAMe. В действителност, изследвания показват, че индивиди, диагностицирани с клинична депресия, често съдържат необичайно ниски нива на SAMe в своите мозъци. Терапевтични дози на SAMe варират от 400 до 1300 милиграма на ден. За оптимални резултати, приемайте SAMe в комбинация с витамин В комплекс, тъй като някои B-витамини (особено В6, В12 и фолиева киселина) могат да попречат на SAMe да се превръща в хомоцистеин, аминокиселина, участваща в атеросклероза и други сърдечно-съдови проблеми.
http://biopogled.com/
Седмица на палатка решава проблемите със съня
Учени от САЩ доказват, че само една седмица на къмпинг сред
природата, без електрическо осветление и електронни устройства
възстановява естествения биологичен часовник и синхронизира цикъла на
сън и бодърстване с изгрева и залеза.
Изследователите провели експеримент с участието на градски жители страдащи от нарушения в съня, които прекарали една седмица на палатки в планината. Единственият източник на светлина, който имали - освен слънцето - бил огънят, който палели вечер. Били забранени фенерите и телефоните. Доброволците си лягали да спят, когато си искат.
За една седмица хората започнали да си лягат редовно в десет вечерта и да се събуждат в 6 сутринта свежи и отпочинали.
Според учените, когато живеем в градски условия, нашият вътрешен часовник "изостава" с около два часа. Лягаме по-късно, а хормонът мелатонин, който регулира цикъла на сън и бодърстване, достига нормалните за будно състояние нива около два часа след ставане. С други думи, когато трябва да сме готови за работа, за организма ни още е нощ.
http://www.obekti.bg/
Изследователите провели експеримент с участието на градски жители страдащи от нарушения в съня, които прекарали една седмица на палатки в планината. Единственият източник на светлина, който имали - освен слънцето - бил огънят, който палели вечер. Били забранени фенерите и телефоните. Доброволците си лягали да спят, когато си искат.
За една седмица хората започнали да си лягат редовно в десет вечерта и да се събуждат в 6 сутринта свежи и отпочинали.
Според учените, когато живеем в градски условия, нашият вътрешен часовник "изостава" с около два часа. Лягаме по-късно, а хормонът мелатонин, който регулира цикъла на сън и бодърстване, достига нормалните за будно състояние нива около два часа след ставане. С други думи, когато трябва да сме готови за работа, за организма ни още е нощ.
http://www.obekti.bg/
Абонамент за:
Публикации (Atom)